О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 30.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №481/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. П., против определение №2331/07.6.2011 г. по възз.т.д.№1184/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о.
С обжалваното определение окръжният съд е прекратил въззивното производство, поради пропускане на срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението на въззивната инстанция е неправилно, тъй като след като са дадени указания на внасяне на държавна такса съдът е преценил, че въззивната жалба е подадена в срок. Прави се и искане за възстановяване на срок по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение, като евентуално се иска делото да се върне за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба – “Е.о.н. б. п.” ад – В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението на Варненския окръжен съд е правилно.
Изложеното в мотивите на обжалваното разпореждане изцяло отговаря на действителното положение. От данните по делото е видно, че въззивният жалбоподател – частен жалбоподател в настоящото производство е пропуснал с един ден четиринадесетдневния срок по чл.259, ал.1 ГПК. Съобщението на първоинстанционното решение е получено на 09.3.2011 г., а въззивната жалба е подадена на 24.3.2011 г. Срокът по чл.259, ал.1 ГПК е изтекъл на 23.3.2011 г./сряда/, който ден не се обхваща от хипотезите на чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде оставено без уважение и потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2331/07.6.2011 г. по гр.д.№1184/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о.
Делото следва да се върне на Варненския окръжен съд за произнасяне по искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК СТОИЛ СОТИРОВ
По съществото на обжалваното определение съм съгласен. Особеното ми мнение се състои в това, че разглеждането на частната жалба следва да се извърши евентуално след произнасянето на окръжния съд по искането за възстановяване на срока за обжалване. Разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК не изисква стабилизиране на акта на съда, с който жалбата е върната като просрочена и производството да е прекратено. Достатъчно е съдът да е приел, че срокът е пропуснат, да е върнал жалбата и да е прекратил делото, за да се приеме, че за жалбоподателя е налице правен интерес да иска възстановяването на срока, като той подаде искането си по чл.64, ал.2 ГПК в срока за обжалване на определението. Противното означава да се стигне до разширително тълкуване на една процесуалноправна норма, което е недопустимо. В случай, че процесуалният закон изискваше влизане в сила на определението/разпореждането/ за връщане на жалбата, то той би определил това изрично. От друга страна, потвърдителен акт на по-горната по степен инстанция на акта на по-долния по степен съд, поставя въпроса как последния в производство по чл.64, ал.2 ГПК, което завършва с положителен за молителя по посочената разпоредба резултат ще преодолее силата на пресъдено нещо, което формира актът, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото.
Освен изложеното следва да се добави, че при уважаване на искането за възстановяване на срок практически може се спести ангажирането на по-горната инстанция с проблем, който отпада.
СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК: