О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
гр.София, 30.09.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 518/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 357 от 27.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 139/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба срещу определение на Софийски градски съд от 10.09.2010 г. по гр.д.№ 8616/ 2010 г.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено без да бъде проведено открито съдебно заседание. Моли за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз дали това не противоречи на Х. за основните права в Европейския съюз. Твърди, че в оставената без разглеждане частна жалба се съдържат две отделни искания: за отмяна на акта на въззивния съд, с който се прегражда възможността му да получи изпълнителен лист и за отмяна на акта, с който е осъден да заплати на ответната страна разноските по частното производство. И двете искания счита, че подлижат на разглеждане от ВКС на основание чл.274 ал.2 от ГПК, поради което поддържа, че не е имало основание частната му жалба да бъде върната. Моли определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна [фирма] я оспорва. Счита, че производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно и че законът не предвижда възможност спор относно законосъобразното издаване на листа да бъде разглеждан от ВКС като касационна инстанция. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Не следва да се уважава искането на жалбоподателя за провеждане на открито съдебно заседание, тъй като съгласно чл.278 ал.1 изр.1 от ГПК по правило частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях съдът може да проведе (чл.278 ал.1 изр.2 от ГПК) само ако това е необходимо – доколкото се налага събиране на доказателства или личното изслушване на страните. В конкретния случай въпросите, повдигнати с частната жалба са правни, доказателства не е нужно да се събират, а доводите на страните са подробно изложени и не се налага личното им изслушване. Поради това не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание за разглеждане на частната жалба.
Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като поставените въпроси нямат значение за крайния изход от спора.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Срещу разпореждането за издаване или за отказ да се издаде изпълнителен лист може да бъде подадена частна жалба, която се разглежда от съответния съд, компетентен по правилата за функционалната подсъдност. Решението на този съд е окончателно, тъй като производството по издаване на изпълнителен лист не е от кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая е приложима разпоредбата на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Тя визира единствено хипотезите, в които въззивният съд за първи път постановява преграждащо определение или определение, изрично предвидено в закона като обжалваемо. Когато въззивният съд се произнася с акт по частна жалба, с който разрешава процесуалния спор (а не прегражда развитието му), той не постановява определение по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК, а такова по чл.274 ал.3 от ГПК. Същото подлежи на касационно обжалване само доколкото са налице изрично визираните в нормата предпоставки, пред каквато хипотеза в случая съдът не е изправен. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че трябва да бъде разгледано отделно искането му за отмяна на тази част от определението, с която е осъден да заплати на ответната страна разноските по частното производство. Съдебните актове, с които производството приключва, имат еднакъв режим на обжалване както по отношение на разрешаването на спора, така и за разноските. При положение, че самият акт не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и решението по спора за възложените с него разноски. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 357 от 27.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 139/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: