О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
гр.София, 14.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 546/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на К. П. Д. срещу разпореждане на Благоевградски окръжен съд от 01.08.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2011 г., с което на жалбоподателя е върната касационната му жалба срещу въззивното решение по делото № 163 от 06.06.2011 г., подадена на 27.06.2011 г. с вх.№ 2129. Жалбата е върната поради неизпълнение на указанията да бъдат изложени касационни основания.
Касаторът поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като жалбата му е подробно мотивирана и съдържа изложение в какво се състоят пороците на атакуваното от него решение. Счита, че не е имало основание жалбата да се оставя без движение и да бъде върната и моли разпореждането, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – Ф. П. П. – я оспорва с доводи за недопустимост, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По същество излага, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Доводите на ответната страна, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, не държат сметка за естеството на производството. При условията на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК пред ВКС се атакуват преграждащи определения, постановени за първи път от въззивния съд. При разглеждането на тези жалби ВКС действа като редовна, а не като касационна инстанция. Съответно за тези жалби чл.280 от ГПК не важи и за тяхната допустимост не е необходимо нарочно произнасяне от страна на съда.
Следователно частната жалба е допустима на общо основание, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Благоевградски окръжен съд е постановил на 06.06.2011 г. въззивно решение № 163 по гр.д.№ 76/ 2011 г., с което са уважени частично осъдителните искове, предявени от Ф. П. против К. Д.. Срещу това решение ответникът Д. е подал касационна жалба на 27.06.2011 г., без да приложи документ за внесена държавна такса и без да посочи в какво се състоят пороците на обжалваното решение. С разпореждане от 28.06.2011 г. съдът е указал на касатора да отстрани тези нередовности в седмичен срок, които указания са съобщени на ответника на 18.07.2011 г. На следващия ден касаторът е депозирал молба по делото в която е посочил, че внася дължимата такса, но че няма да излага касационни основания, тъй като такива се съдържат в жалбата му. Съдът е счел, че указанията му не са изпълнени и с обжалваното в настоящето производство разпореждане е върнал касационната жалба.
Разпореждането е законосъобразно. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в самата касационна жалба се съдържат касационните основания, с които е мотивирано подаването й. В жалбата касаторът е възпроизвел буквално текстът на решението на районния съд, което е отменено частично с обжалваното въззивно решение, но няма никакво конкретно оплакване в какво точно се състоят пороците на обжалвания акт. Съответно законосъобразно въззивният съд е дал указания за посочване на касационните основания, а тъй като касаторът не ги е изпълнил (по който въпрос по делото няма спор), то налице са визираните в чл.286 ал.1 т.2 вр. чл.285 ал.1 вр.чл.284 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за връщане на жалбата.
Следователно частната жалба срещу разпореждането, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Благоевградски окръжен съд от 01.08.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: