1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 616
гр. София ,16.12.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 554/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
П. Л. А. е обжалвал определението на тричленен състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 379 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 731/2011г. по чл. 307 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение преграждащо развитието на производството и е процесуално допустима.
Ответницата Р. Г. А. не е изразила становище по частната жалба.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.307 ГПК, подадената от П. Л. А. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 286 от 09.08..2010 г. по гр.д. № 1206/2009 г. на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима – просрочена. Съдът е приел, че доказателствата, които се представят, обосноваващи основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за здравословното състояние на молителя са от периода 1970-1988 година и са му били известни, което обуславя извод, че относим към допустимостта на производството за отмяна е тримесечният срок по чл.305 ГПК от влизане в сила на решението, който е пропуснат.
В частната жалба се прави довод за незаконосъобразност на изводите в обжалваното определение, че представените писмени доказателства не са новооткрити и са били на разположение на страната. Частният жалбоподател се позовава на Наредба № 12 от 11.06.1996г. за организацията и провеждане на диспансеризация на лица над 18 г. като поддържа, че той е бил диспансеризиран от 1970г., а съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата личните амбулаторни карти се съхраняват в съответното държавно здравно заведение.
Д. е неоснователен.
Производството за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е извънреден способ за отстраняване на непълнота на доказателствата по приключил с влязло в сила решение съдебен спор , когато страната е твърдяла определени обстоятелства, но по обективни причини не е могла да издири доказателства за тях и да ги представи по делото, за да бъдат съобразени при решаването му. За да са новооткрити доказателствата по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е достатъчно страната да не е разполагала с тях по време на висящия процес, необходимо е също така тя да не е знаела, че съществуват и да не е имала възможност при проявена достатъчна активност да се снабди с тях , съответно с препис от тях от институциите , в което те се съхраняват. Тези обстоятелства са относими към преценката за спазването на срока по чл.305 ал.1 ГПК, защото само ако новите доказателства са били неизвестни на страната и обективно тя не е могла да се снабди с тях тримесечният срок по чл.305 ГПК ще тече от откриването им. Ето защо доводите на касатора, че медицинските документи, представени в молбата за отмяна не са се намирали в негово държане е неотносим към правилността на обжалваното определение. Не са налице основания за неговата отмяна и като постановено при спазване на процесуалните правила, то следва да бъде потвърдено. Решението е влязло в сила на 09.08.2010 г., следователно от този момент е започнал да тече тримесечният срок и по правилото на чл. 60 ал.3 ГПК е изтекъл на 09.11.2010г. Молбата за отмяна е подадена през следващата година – на 28.04.2011г. и като просрочена не подлежи на разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 379 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 731 /2011г. по чл. 307 ГПК, с което на основание чл.307 ал.1 ГПК е оставена без разглеждане подадената от П. Л. А. молба вх.№ 1018886 от 28.04.2011г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 286 от 09.08..2010 г. по гр.д. № 1206/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: