2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 569 от 2011 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр.София, 16.12. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 569 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. М. срещу определение № 265 от 07.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. по гр.д.№ 809 от 2011 г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба вх.№ 15959 от 17.05.2011 г. срещу решение № 473 от 14.04.2011 г. по в.гр.д.№ 2060 2011 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба А. Г. И. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищца по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частната жалбоподателка е била уведомена за обжалваното определение на ВКС на 12.09.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 15.09.2011 г./ и срещу съдебен акт, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Касационна жалба вх.№ 15959 е подадена на 17.05.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от тази дата. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. Към настоящия момент е утвърдена трайна практика на ВКС, че цената на иска се определя към момента на завеждане на делото, а не към момента на подаване на касационната жалба. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ 2462 от 11.06.2007 г. на [община], процесният имот е с данъчна оценка 19053,30 лв. Следователно цената на иска е 4763,33 лв./ 1/4 от 19053,30 лв./, тоест под 5 000 лв. Поради това правилно с обжалваното определение съставът на Върховният касационен съд, Първо г.о. е оставил без разглеждане подадената касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо този имот.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265 от 07.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. по гр.д.№ 809 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.