О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 27.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №651/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Д. М. – пълномощник на П. В. Й. против определение от 14.7.2011 г. по ч.гр.д.№921/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав, с което са оставени без разглеждане частни жалби срещу разпореждане от 12.01.2010 г. и срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№6635/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 88 състав.
За да постанови посочения резултат въззивната инстанция е приела, че жалбата е просрочена и не са налице хипотезите на чл.423, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Прието е също така, че съобщението е връчено при условията на чл.44, ал.1 ГПК при отказ от самия адресат – длъжник, удостоверен с подписа на връчителя, както и че частната жалба е подадена извън срока по чл.423, ал.1 ГПК.
В частната жалба срещу определението на СГС се навежда довод за неговата неправилност като се акцентира на неполучаване от страна на жалбоподателката на заповедта за изпълнение и липсата на хипотезата на чл.44, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на СГС за произнасяне по същество по частната въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Определението на Софийския градски съд е правилно.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател във връзка с редовността на връчването на заповедта по чл.410 ГПК. С оглед съдържащите се в приложеното по делото съобщение/лист 57/данни, е видно че определение №10802/14.7.2011 г. по ч.тр.д.№921/2011 г. на СРС, 88 състав, е връчено на жалбоподателката в настоящото производство при отказ, отразени от длъжностното лице – призовкар Д. И. И.. Напълно обосновано СГС е преценил, че връчването е извършено в съответствие с изискванията на чл.44, ал.1 ГПК и поради това не е налице нарушение на процедурата по връчването. Не могат да бъдат споделени оплакванията на частната жалбоподателка относно приложението на чл.44, ал.1 ГПК, тъй като изискванията на посочената норма са отказът от връчване на призовка или съобщение да се отбележи в разписката и да се удостовери с подписа на връчителя, като отказът не засяга редовността на връчването. Други изисквания разпоредбата не съдържа.
Ето защо частната жалба е неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.7.2011 г. по ч.гр.д.№921/2011 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: