О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 11.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 1 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното
М. С. П. от [населено място], е обжалвал определението от 02.11.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение № 458/12.11.2010 г. по гр. д. № 716/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД над 250 лв. до 1 250 лв.
Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по жалба – Методи С. Е. я оспорва.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалвания резултат първият тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто ГО, е приел, че предвид цената на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, по който се е произнесъл Благоевградския окръжен съд с въззивното решение в атакуваната му част – над 250 лв. до 1 250 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, правото на касационно обжалване е отречено по правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, който текст е приложим по аргумент на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК – обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Цитираната разпоредба изрично изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Настоящето дело е „гражданско” по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, а касационната жалба е подадена на посочената по – горе дата /т. е. на 21.12.2010 г./, поради което се явявала недопустима.
Определението е правилно.
Изводът за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. С цитираната норма са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Атакуваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което по изрично разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допустимост на инициираното от него касационно производство с аргумент за приложение на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) от факта, че оспореното въззивно решение е постановено на дата, предхождаща 21.12.2010 г., поради което намирала приложение нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й пред цитираното по – горе изменение. Преходната разпоредба на пар. 25 предвижда производствата, висящи към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. – 21.12.2010 г. (пар. 26 от същия закон), да се разглеждат по действащия преди посоченото законодателно изменение процесуален ред. Под „висящо производство” законодателят е имал предвид производство по делото, висящо пред съответната инстанция, от което следва, че нормата на чл.280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 100/21.12.2010 г. е приложима за всички касационни производства, образувани по постъпили на датата на влизане в сила на ЗИДГПК – 21.12.2010 г. и след нея касационни жалби. Едно дело става висящо пред по-горен съд само след подаване на въззивна или касационна жалба. Това е израз на деволутивния ефект на редовната и своевременно подадена жалба – пренася делото от първоинстанционния на въззивния, а в случая от въззивния на касационния съд. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. В случая касационната жалба е постъпила точно на тази дата – 21.12.2010 г., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред, както правилно е приел първият тричленен състав на ВКС. Нещо повече, дори и по стария процесуален ред (вж. чл.280, ал. 2 ГПК в редакция преди ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) правото на касационно обжалване на частния жалбоподател се явява отново отречено предвид обжалваемия интерес, който в случая е определен да възлиза на 1 000 лв. (защото с касационна жалба се атакува въззивното решение в осъдителната му част над 250 лв. до 1 250 лв.), което също е изведено в обжалвания съдебен акт.
В обобщение, процесуално законосъобразно с оспореното определение касационната жалба е оставена без разглеждане, което налага същото да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 02.11.2011 г. по гр. д. № 294 от 2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.