2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 14 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
гр.София, 23.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 14 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. С. Д., С. Т. З., И. Т. Д. и С. И. Д. срещу определение № 219 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 594 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателите касационна жалба вх.№ 3990 от 25.03.2011 г. срещу решение № III-22 от 09.02.2011 г. по в.гр.д.№ 1925 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен.
В писмен отговор от 31.08.2011 г. ответниците по частната жалба Я. Х. Н. и П. Х. Д. оспорват същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалвания съдебен акт на 05.07.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 11.07.2011 г./ и срещу акт на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК и чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна: Касационната жалба е подадена на 25.03.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ 083 от 12.12.2007 г. на [община], данъчната оценка на процесния имот е 3 068 лв. и следователно цената на иска е много под 5000 лв.- 747 лв. /1/4 от 3 068 лв./. Поради това определението на ВКС, Второ г.о. за връщане касационната жалба срещу касаещото този имот въззивно решение, поради недопустимост на касационното обжалване, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 219 от 16.06.2011 г. по гр.д.№ 594 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.