2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №37/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№25603/11.11.2011 г., подадена от ищеца Д. А. В. от [населено място], [община], област П., против определение №2899/01.11.2011 г. по ч.гр.д.№2971/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ-ти състав, с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба от посоченото лице срещу определение от 05.10.2011 г. по гр.д.№14384/2011 г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви граждански състав, с което е върната исковата молба.
Пловдивският окръжен съд е приел, че въззивната частна жалба е подадена след изтичането на седмичния срок от получаване на съобщението до ищеца, тъй като последното е получено лично от него на 10.10.2011 г., а частната въззивна жалба е депозирана в регистратурата на районния съд на 21.10.2011 г.
Срещу горепосоченото определение е подадена частна жалба, с оплаквания за незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението на Пловдивския окръжен съд е правилно.
Изложеното в мотивите на обжалваното определение изцяло отговаря на действителното положение. При проверка правилността на въззивното определение се установява, че действително ищецът – частен жалбоподател в настоящото производство, е получил съобщението за определението, с което е върната исковата молба, на 10.10.2011 г., както и че частната въззивна жалба срещу това определение е депозирана в регистратурата на ПРС на 21.11.2011 г.
Не са налице хипотезите на чл.60, ал.6 и чл.62, ал.2 ГПК, за да се приеме, че частната въззивна жалба е подадена в срок, поради което е налице просрочие в с 4 дни.
Ето защо въззивната инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.275, ал.1, във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК,
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2899/01.11.2011 г. по ч.гр.д.№2971/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,г.о., VІ-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: