О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр.София, 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 10/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. К. срещу разпореждане на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 34 от 15.11.2011 г. по преписка вх.№ 16741/ 09.11.2011 г., с което е върната частната жалба на К. срещу определение на Софийски градски съд № 591/ 30.10.2006 г. по ч.гр.д.№ 2753/ 2006 г. за издаване на изпълнителен лист в производство по чл.237 от ГПК (отм.).
Жалбоподателката поддържа, че постановеното разпореждане е неправилно, тъй като не държи сметка за общия размер на сумите, които е осъдена да заплати на [фирма] съгласно оспореното определение на Софийски градски съд. Същото имало за предмет главница от 2 827,74 лв, лихви за забава от 699,22 лв и законната лихва върху главницата от 13.03.2006 г. до окончателното й изплащане, която законна лихва до 15.11.2011 г. възлиза на 2 007,90 лв. Общия сбор от задълженията е 5 535,64 лв и според жалбоподателката това обуславя допустимост на касационното обжалване. Поради това моли разпореждането, в което е обективиран обратният извод, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна, [фирма], не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
По молба на [фирма] по чл.237 б.”К” от ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист по несъдебно изпълнително основание срещу частната жалбоподателка С. К., е образувано гр.д.№ 8078/ 2006 г. на Софийски районен съд. С определение от 21.04.2006 г. съдът е отхвърлил молбата. По жалба на молителя е образувано ч.гр.д.№ 2753/ 2006 г. на Софийски градски съд, приключило с необжалваемо определение от 30.10.2006 г. Със същото определение е отменен актът на първата инстанция и молбата е уважена, като С. К. е осъдена да заплати на [фирма] 2 827,82 лв главница и 699,92 лв лихви за забава, както и законната лихва върху главницата от 13.03.2006 г. до окончателното й изплащане.
Срещу това определение не може да бъде подадена касационна жалба, тъй като то е издадено при действието на ГПК от 1952 г. (сега отменен), според който определението за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване пред въззивния съд, чието определение е окончателно (чл.244 от ГПК вр. чл.218а ал.1 б.”В” от ГПК – отм.). Че това определение не подлежи на касационно обжалване, е разяснено и в Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/ 2001 г., т.6 от мотивите на същото. Жалбата срещу акт по чл.244 от ГПК (отм.), независимо от това, кога е подадена, не подлежи на разглеждане по същество.
Освен това не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, свързани с приложението на чл.280 ал.2 от ГПК. Към момента на подаване на частната жалба, по която е образувано настоящето производство, цитираната разпоредба предвижда двуинстанционност на производствата, които са образувани по искове с цена до 5 000 лв по граждански спорове. Цената на иска зависи от паричната оценка на предмета на делото (чл.68 от ГПК) и при иск за вземания за парични суми се определя от търсената сума (чл.69 ал.1 т.1 от ГПК). Законната лихва за бъдещи периоди, след предявяване на иска, не се отразява на размера на цената на иска. Освен това претенциите за едно вземане и за обезщетение за забавеното му плащане представляват два обективно кумулативно съединени иска. Когато паричната оценка на всеки от тях е под 5 000 лв, няма значение какъв е сборът на двете оценки. В този случай съдът се произнася по самостоятелни спорове с цена на иска по всеки от тях под 5 000 лв и актовете на въззивния съд по такива спорове не подлежат на касационно обжалване.
По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 34 от 15.11.2011 г. по преписка вх.№ 16741/ 09.11.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: