2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 03.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 21/2012 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Р. И. С. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, друг състав на първо гражданско отделение № 375 от 22.11.2011г. по гр.д. № 831/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Габрово № 166 от 17.08.2009г. по гр.д.№ 153/2009г.
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на производството за отмяна определение и е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.276 ал.1 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима като неотговаряща на изискванията на чл.306 ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, освен това е и просрочена.
В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото съдът е извършил преценка за допустимостта на молбата от гледна точка на изискванията чл.280 ал.1 ГПК без да посочва какви са нередностите на молбата за отмяна . Поддържа се допуснато нарушение на процесуалните правила – чл. 22 ал.1 т.5 ГПК, довело до нищожност на постановения съдебен акт, тъй като съдията-докладчик е участвал в състава, който се е произнесъл по касационна жалба по същото дело и е следвало да се отведе от разглеждане на молбата за отмяна. В жалбата се изразява и несъгласие с тълкуването на чл.305 ГПК относно срока за отмяна.
Частната жалба е неоснователна.
Производството за отмяна е средство за извънистанционен контрол на влезли в сила решения, но само на основанията, посочени в чл.303 ГПК, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
Р. И. С. е подала молба за отмяна на решението на Габровския окръжен съд № 166 от 17.08.2009г. по гр.д.№ 153/2009г., което е влязло в сила на 09.08.2010г., когато е постановено определение на ВКС по чл.288 ГПК № 864 от 09.08.2010г., с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на Габровския окръжен съд.
Молителката е посочила, че при постановяване на първоинстанционното решение по гр.д.№ 402/2000г. съдът е допуснал процесуална грешка като не е напътил ответницата, че не сочи други доказателства за своите твърдения, освен представените нотариална покана и пощенски записи. Редно е било съдът да назначи вещо лице, което да извърши нужните изчисления дали сумата за парично уравнение на дяловете в делбата е платена или сам да направи изчисления. Молителката твърди, че е направила собствена математическа проверка и е установила, че в шестмесечния срок от възлагането не й е изплатена цялата сума. Според нея това се подкрепя от съвсем нов неизвестен на съдилищата факт – налице са допълнително преведени 47.15 лв. от 03.01.2011г. по изп.дело 2/2005г. , изтеглени от пълномощника на 11.01.2011г. съгласно извлечение от сметка на Д., но такъв документ не е представен с молбата за отмяна, а и той би бил неотносим към соченото основание като удостоверяващ факт, възникнал след постановяване на решението. Представено е запорно съобщение от 03.08.2009г.
При това съдържание на молбата за отмяна тричленният състав при спазване на правомощията си по чл.307 ГПК правилно е констатирал, че тя е процесуално недопустима , защото от изложените в нея твърдения не може да се изведе нито един от фактическите състави на чл.303 ГПК. Молителката се е позовала на основанието по чл. 303 т.1 ГПК, но липсва обосноваване на значението на представените документи към правните изводи на съда в решението, на което се иска отмяна, а са развити доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, които не са относими към отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че молбата за отмяна е и просрочена, тъй като запорното съобщение е с дата преди влизане в сила на решението, следователно тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК – 09.08.2010 г. и е изтекъл на 09.11.2010г., а молбата е подадена няколко месеца по-късно , на 30.03.2011г.
Д. за нищожност на определението като постановено от незаконен състав също е неоснователен, защото отмяната е самостоятелно производство и участието в състава на съда на съдия, постановил решение по касационна жалба при предходно разглеждане на делото от ВКС не попада в хипотезата на чл. 22 ал.1 т.5 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да се потвърди.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, друг състав на първо гражданско отделение № 375 от 22.11.2011г. по гр.д. № 831/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от Р. И. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Габрово № 166 от 17.08.2009г. по гр.д.№ 153/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: