О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр.София, 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 133/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., в качеството му на [фирма], срещу определение на Софийски апелативен съд № 95 от 16.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 3757/ 2011 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от задълженията за внасяне на държавна такса в размер 15 лв по подадената от него частна жалба вх.№ 3970/ 03.06.2011 г. и за внасяне на държавна такса в размер 401 лв по въззивна жалба вх.№ 4152/ 09.06.2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдиите, издали акта, са били длъжни да се отведат. Според него същият състав е заел диаметрално противоположна позиция по друго дело, като при същите фактически обстоятелства го е освободил от задължението за внасяне на държавна такса. Излага доводи, че за обезпечаване на публични негови задължения държавата е запорирала вземанията му и е възбранила недвижимото му имущество, поради което са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата му за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.
Ответната по частната жалба страна, Й. Б. М., не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Жалбоподателят е предявил срещу Й. М. осъдителен иск, предявен като частичен за сумата 20 050 лв. С решение № 242 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 389/ 2010 г. на Врачански окръжен съд този иск е отхвърлен. С определение по същото дело № 381/ 11.05.2011 г. е отхвърлено и искането на М. Д. за допускане на обезпечение на иска. Срещу определението е подадена частна, а срещу решението – въззивна жалба от ищеца, като съдът е изискал от него да представи документ за внесена държавна такса в размер съответно 15 лв и 401 лв. На 01.07.2011 г. в съда е постъпила молба от [фирма], с която е поискано да бъде освободен от задължението да внесе държавна такса. С определение от 11.07.2011 г. окръжният съд е отхвърлил тази молба, а ищецът е обжалвал този акт пред Софийски апелативен съд. По жалбата въззивният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство определение, обезсилил е акта на окръжния съд, като е счел същия за некомпетентен да разгледа молбата, след което се е произнесъл по тази молба по същество, като е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса.
Определението е законосъобразно.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че актът е постановен от незаконен състав. Не са посочени конкретни основания, поради които издалите определението съдии е следвало да се отведат съгласно чл.22 от ГПК, нито наличието на такива се установява по делото. Неоснователни са и доводите, че същият съдебен състав е взел противоположна позиция по наличие на основанията за освобождаването на ищеца от държавна такса по друго дело. Представеното от частния жалбоподател определение № 114/ 19.01.2012 г. по гр.д.№ 79/ 2012 г. на САС действително е издадено в същия състав, както и обжалваното, но в него не е взето становище, че са налице предпоставките за освобождаване на [фирма] от задължението за внесе държавна такса. Видно от мотивите на това определение, съдът е отчел обстоятелството, че с влязъл в сила акт М. Д., като физическо лице, е бил освободен от задължението за заплащане на държавна такса и поради това същото важи и [фирма], който не е различен правен субект от физическото лице М. Д.. Съставът на апелативния съд обаче не е взел становище в определението си, че са били налице предпоставките за освобождаване от държавна такса, а само е отчел действието на акт на окръжния съд, който вече е бил постановил освобождаването. Този акт не би могъл да бъде отменен, тъй като определението с което се уважава молба за освобождаване от държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Неоснователни са и доводите, че апелативният съд не отчел декларираното от частния жалбоподател материално състояние. В мотивите на обжалваното определение съдът изрично е обсъдил данните за притежаваната от М. Д. недвижима собственост, за участието му в търговски дружества, за трудоспособността му. Изводите, че при тези обстоятелства внасянето на държавна такса е във възможностите на ищеца без особени затруднения, е обоснован и съответства на установеното по делото.
По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящето производство, се явява неоснователна и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 95 от 16.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 3757/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: