О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №181/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. В. И. и А. Ж. К., и двете от [населено място], против определение №740/15.12.2011 г. по ч.гр.д.№702/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба от частните жалбоподателки в настоящото производство срещу определение №10228/01.7.2011 г. по ч.гр.д.№6542/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав, с което е отменено определение от 14.01.2011 г. по гр.д.№37520/2010 г. на СРС, 36 състав, и делото е върнато на СРС за продължаване на съдопроизводството.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІV г.о., е приел, че обжалваното определение не прегражда развитието на делото, поради което то не подлежи на касационно обжалване. Изложени са изводи, че на отделно обжалване с частна жалба подлежат преграждащи определения и на по-голямо основание – турящите край на делото, а непреграждащите подлежат на инстанционен контрол заедно с постановеното съдебно решение, като същото се отнася и за въззивните определения.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се твърди, че пред тричленният състав на ВКС, ІV г.о., чието определение е предмет на жалбата по настоящото производство, е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Моли се за уважаване на частната жалба, която частните жалбоподателки квалифицират като “частна касационна”.
Ответницата по частната жалба – В. Ж. И., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба, взе предвид изложеното в отговора на ответницата в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Същата обаче е неоснователна.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на процесуалните правила първият тричленен състав на касационният съд е приел, че обжалваното определение не е от кръга на тези, които подлежат на обжалване, тъй като не е преграждащо и с него не се слага край на делото. Неоснователен е доводът, наведен в частната жалба, че обжалваното определение попада в обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с обжалваното определение на СГС не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Точка 6 от ТР №1/17.7.2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е загубило действие.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №740/15.12.2011 г. по ч.гр.д.№702/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: