2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 20.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 104/2012 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Й. Д. Г. е обжалвал определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 1 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 1130/2011г., с което на основание чл.280 ал.2 ГПК е оставена без разглеждане подадената от него касационната жалба вх. № 7568 от 11.08.2011г. срещу решение № 407 от 27.07.2011 г., по гр.д. 468 по описа за 2011 г. на Окръжния съд – [населено място].
Частната жалба е подадена в срок от надлежна и заинтересована страна срещу определение , преграждащо развитието на касационното производство и е процесуално допустима.
Ответникът В. С. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение следва да се потвърди, тъй като цената на всеки един от кумулативно предявените искове за собственост е под 5000лв.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, състав намира следното:
Съгласно чл.280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв.
В случая са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за собственост върху ? ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. нива с площ от 18.700 дка, м. „К.”, представляваща имот № 001006; 2. нива с площ от 9.600 дка, м. „Шумата”, представляваща имот № 111003; 3. нива с площ от 19.300 дка, м. „Шумата”, представляваща имот № 122030; 4. нива с площ от 9.000 дка, м. „К.”, представляваща имот № 001033; 5. нива с площ от 3.000 дка, м. „К. запад”, представляваща имот № 030037 и 6. нива с площ от 19.100 дка, м. „Шумата”, представляваща имот № 122003 и искове с правно основание чл. 26 ЗЗД. Данъчната оценка на всеки един от имотите е под 5000лв., поради което правилно тричленният състав на ВКС е приел, че се касае за искове, които подлежат на двуинстанционно разглеждане като попадащи в изключението на чл.280 ал.2 ГПК.
Неоснователни са доводите на касатора, че преценката за допустимост на касационното обжалване следва да се извърши според пазарната цена на имотите, която многократно надвишава данъчните им оценки. Разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК определя като критерий за обжалваемост на въззивните решения цената на иска. Цената на иска е константна величина и се определя към момента на предявяването му. Съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на искове за собственост и други вещни права е данъчната оценка, а само ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Следователно пазарната стойност е релевантна за определяне на цената на иска и размера на държавната такса респективно допустимостта на касационното обжалване, само ако имотите нямат данъчна оценка. Държавната такса по всички искове се дължи на основание чл.72 ГПК , но не обуславя допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 1 от 04.01.2012г. по гр.д.№ 1130/2011г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: