О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 25.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №265/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] – [населено място], против определение №122/14.3.2012 г. по гр.д.№222/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] – София, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение №492/14.11.2011 г. по гр.д.№1293/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о., поставено в производство по чл.303 ГПК. Тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че решението, предмет на отмяната не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, поради което молбата за отмяна е процесуално недопустима.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че процесния случай отменителното производство по гр.д.№1293/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е протекло при нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение и отмяна на решението по горепосоченото гражданско дело.
Ответникът по частната жалба – С. о., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба, взе предвид отговора на ответника в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІІІ г.о., е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на процесуалните правила съдът е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като решение №492/14.11.2011 г. по гр.д.№1293/2011 г. по описа на ВКС, ІV г.о, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство.Посоченото решение не се ползва със силата на пресъдено нещо и не представлява съдебен акт, който да разрешава спор по същество. В отменителното производство по гр.д.№1293/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е поставен само въпрос за това, което от двете влезли в сила решения е правилно, въпрос по който съдът се е произнесъл. Неговото решение обаче не формира сила на пресъдено нещо, поради което и молбата за отмяна срещу него се обхваща от хипотезите на чл.303 ГПК.
Поради това обжалваното определение е правилно, частната жалба – неоснователна, и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №122/14.3.2012 г. по гр.д.№222/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: