О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 26.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №226/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. П. П. от [населено място], против определение №59/20.02.2012 г. по гр.д.№1682/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на М. П. П., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 11.02.2011 г. по гр.д.№398/2010 г. по описа на Районен съд – Монтана, пети граждански състав. Съдът по отмяната е приел, че в случая от изложеното в молбата за отмяна не са твърдяни определени обстоятелства, които по независещи от страната причини същата да не е могла да се снабди с доказателства за тях. Съдът е приел, че молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които да не са били известни на страните, респ. да не са станали достояние на съда, или макар и да са били известни, страните да не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, което представлява навеждане на касационни оплаквания по чл.281 ГПК, а не отменителни основания по чл.303, ал.1 ГПК. Ето защо е прието, че молбата за отмяна е недопустима.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател се позовава на обстоятелството, че след като молбата за отмяна е разгледана в открито съдебно заседание, то съдът дължи произнасяне по съществото й. Излагат се и оплаквания за неправилност на влязлото в сила първоинстанционно решение. Моли се за отмяна на обжалваното определение и се иска отмяна на влязлото в сила решение на районния съд.
Ответникът по частната жалба Н. И. Л. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІІІ г.о., е правилно. Законосъобразно, обосновано и при спазване на процесуалните правила съдът е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които да не са били известни на страните, респ. да не са станали достояние на съда, или макар и да са били известни, страните да не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, което представлява навеждане на касационни оплаквания по чл.281 ГПК. Нещо повече, на молителя е дадена възможност да приведе молбата си за отмяна в съответствие с изискванията на чл.306, ал.1, във връзка с чл.303, ал.1 ГПК, нещо което той не е сторил.
Поради това обжалваното определение е правилно, а частната жалба – неоснователна, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №59/20.02.2012 г. по гр.д.№1682/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: