4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
С., 02.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. А.
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 204/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. П. И. със съдебен адрес в [населено място], [община], срещу определение № 43 от 16.02.2012 г., постановено по т. д. № 95/2012 г. от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд. С посоченото определение не е допусната до разглеждане молбата на частния жалбоподател, подадена в качеството му на главен секретар и представляващ Политическа партия „Б.” до 22.07.2011 г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК във вр. с чл.18 ЗПП на влязлото в сила решение № 121 от 22.07.2011 г. по т д. № 689/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като излага оплаквания за неговата неправилност поради противоречие със закона на извода за недопустимост на молбата по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. В частната жалба се поддържа, че решението, предмет на исканата отмяна, е постановено в специално охранително производство по чл.18 ЗПП и засяга правната сфера на всички членове на ПП „Б.” и на цялото българско общество, поради което не съставлява типично регистърно решение и подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Навеждат се и аргументи, че защитата срещу последиците на решението не може да се осъществи по исковия ред на чл.537, ал.2 ГПК, към който е препратил първият тричленен състав, тъй като не би било допустимо компетентният да разгледа иска по чл.537, ал.2 ГПК районен съд да отменя решения на касационната инстанция. Допълнителни съображения в подкрепа на частната жалба са развити в депозирана на 05.04.2012 г. писмена молба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Н. Н. Н. в качеството му на главен секретар на ПП „Б.”, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. д. № 95/2012 г. е образувано пред ВКС, Първо търговско отделение, по молба на Г. П., подадена в качеството му на главен секретар и представляващ ПП „Б.” до 22.07.2011 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 121 от 22.07.2011 г. по т д. № 689/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. С това решение, на основание чл.18 ЗПП, е постановено да се впишат в регистъра на политическите партии промени в Устава и в ръководните органи на ПП „Б.”, произтичащи от решения на извънредния ХХХVІІ конгрес на политическата партия, проведен на 27.03.2010 г. в [населено място]. Молителят е обосновал молбата за отмяна с основанията по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК като се е позовал на нови факти от съществено значение за възникването и съществуването на вписаните промени и на противоречие на решението с влязлото в сила решение № 125 от 02.09.2011 г. по т. д. № 693/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
За да постанови обжалваното определение, с което молбата за отмяна не е допусната до разглеждане, тричленният състав на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че молбата е процесуално недопустима, тъй като решението по т. д. № 689/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Т. състав е мотивирал извода си с указанията в ППВС № 2/1977 г., според които на отмяна по реда на чл.231 ГПК /отм./, аналогичен на чл.303 ГПК, подлежат само решенията, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Изложил е съображения, че постановеното в охранително производство по чл.18 ЗПП решението за вписване на заявените от Н. Н. – главен секретар на ПП „Б.”, промени по партидата на политическата партия се ползва със стабилитет, но не и със сила на пресъдено нещо, тъй като цели пълно и достоверно осведомяване на третите лица за вписаните обстоятелства, а не разрешава по същество правен спор и не дава защита – санкция по повод нарушени субективни права. Като самостоятелен аргумент за недопустимост на молбата за отмяна е посочено наличието на друг процесуален ред за защита срещу последиците на регистърното решение – исковият ред по чл.537, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.604 ГПК, аналогичен на реда по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във вр. с чл.498 ГПК /отм./.
Определението е правилно.
Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. ГПК /отм./, е уредено в процесуалния закон като специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, чиято неправилност не може да бъде преодоляна по друг ред. На отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК не подлежат всички влезли в сила и ползващи се със стабилитет съдебни решения, а само решенията, които дават защита на накърнени материални права като разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо и са задължителни за страните, за техните наследници и правоприемници. Всички други решения на съда, които не са скрепени със сила на пресъдено нещо и не разрешават материалноправни въпроси от предмета на делото, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл.303 и сл. ГПК. По този въпрос е налице задължителна практика, обективирана в т.2 от Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, която не е изгубила значението си и при действието на приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, предвид принципно непроменения характер на производството за отмяна.
С т.2 от Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС е отречена изрично допустимостта на отмяната по реда на чл.231 и сл. ГПК /отм./, съответно чл.303 и сл. ГПК, на постановените в охранителните производства решения. Такъв характер има и решението по т. д. № 689/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., за вписване на промени в Устава и в ръководните органи на ПП „Б.” съгласно взетите от ХХХVІІ извънреден конгрес на политическата партия решения. Както правилно е констатирал първият тричленен състав, това решение не дава защита – санкция по повод нарушени материални права и не са ползва със сила на пресъдено нещо, а без да засяга правната сфера на трети лица, цели тяхното известяване за възникналите и подлежащи на вписване по партидата на партията промени /обстоятелства/. Фактът на несъгласие на отделни членове на политическата партия с избора на вписаните ръководни органи не поражда за членовете право да сезират ВКС с искане за отмяна на решението, тъй като в качеството му на съдебен акт, постановен в специалното охранително производство по чл.15 във вр. с чл.18 ЗПП, решението не може да бъде предмет на отмяна в производството по чл.303 и сл. ГПК, предвидено като способ за защита срещу последиците на ползващите се със стабилитет и сила на пресъдено нещо съдебни решения. Поради това наведените в частната жалба и в допълнителната молба от 05.04.2012 г. доводи, че решението подлежи на отмяна на основанията по чл.303 ГПК с оглед рефлектирането му върху интересите на всички членове на ПП „Б.” и на цялото българско общество, са лишени от опора в закона и не се възприемат от настоящия съдебен състав. Неоснователен е и доводът за неправилност на изразеното от тричленния състав на Първо отделение във връзка с възможността за защита на засегнатите от решението трети лица чрез иск по чл.537, ал.2 ГПК и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.604 ГПК. Производството по чл.15 във вр. с чл.18 ЗПП е охранително по същността си, поради което няма причина да се отрече приложимостта на предвидената в чл.537, ал.2 ГПК във вр. с чл.604 ГПК защита в полза на третите лица по отношение на постановените в това производство регистърни решения. Въпросът дали в конкретния случай исковата защита е допустима и възможна – с оглед легитимацията на частния жалбоподател и релевираните пороци на вписаните обстоятелства, е ирелевантен за производството по отмяна и за допустимостта на молбата за отмяна, с която е бил сезиран съставът на Първо търговско отделение в производството по т. д. № 95/2012 г.
Предвид изложените съображения, определението по т. д. № 95/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 16.02.2012 г., постановено по т. д. № 95/2012 г. от тричленен състав на Първо отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :