4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, . 02.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.03.2012, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 936 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Х. П. И. от [населено място] против определение № 543 от 18.07.2011год., по ч.гр.д.№ 108/2011 год. на Ловешкия окръжен съд, с което са оставени без разглеждане, поради процесуалната им недопустимост, подадените от настоящия частен жалбоподател: възражение по чл.423, ал.1 ГПК с вх.№ 1273/ 07.09.2010 год. и частна жалба с вх. № 8194/23.09.2010 год. срещу Разпореждане на Ловешкия районен съд № 1805/11.05.2009 год., по ч.гр.д.№ 635/2009 год. за уважаване заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Със същото определение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и молбата на Х. П. И. за спиране принудителното изпълнение по изп.д.№ 281/2009 год. на Л..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с реда и начина на известяване на страните в заповедното производство, поради което се иска отмяната му и постановяване на определение по същество от касационната инстанция, с което да бъдат прекратени заповедното производство и изпълнителното производство по изп.д.№ 281/2009 год. на Л..
Ответната по частната жалба страна – [фирма], [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и алтернативно по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказано приемане и разглеждане на подаденото от настоящия частен жалбоподател възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК с вх. на Л. № 1273 от 07.09.2010 год. срещу Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение № 1805/11.05.2009 год. Ловешкият окръжен съд е приел, че същото е просрочено, поради което се явява процесуално недопустимо.
При обосноваване на така изградения краен правен извод въззивният съд е възприел изцяло, като основани на доказателствения материал по делото и закона, доводите на жалбоподателя за отсъствие на предпоставките на чл.47, ал.1 ГПК, във вр. с чл.43, ал.1 ГПК, при уведомяването му за процесната заповед за изпълнение, поради което е отрекъл узнаването и от последния да е от момента на залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК – 11.06.2009 год..
Съобразявайки, обаче, датата на извършения описа на жилището на настоящия жалбоподател, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 281/ 2009 год. на Л., което е било предмет на предприетото принудително изпълнение по горепосоченото изп.д. – 08.07.2009 год. и личното присъствие на последния – факт надлежно удостоверен с положения от него подписа върху съставения от ДСИ протокол за опис, въззивният съд е счел, че установеният от законодателя в чл.423, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок, броен по правилото на чл.60, ал.6, във вр. с ал.3 ГПК, за страната е изтекъл на 10.08.2009 год., поради което подаденото на 07.09.2010 год. възражение с вх. № 1273 се явява просрочено.
Обстоятелството, че с изтичане на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК се е преклудирало самото потестативно процесуално правомощие на длъжника в заповедното производство да възрази пред въззивния съд относно издадената заповед за изпълнение, според съжденията в съобразителната част на обжалваното определение, обуславя и отсъствие на процесуална възможност за разглеждане подаденото възражение по същество, респ. обусловената от същото допустимост на частната жалба на страната по чл.419, ал.1 ГПК, с вх. № 8194/ 23.09.2010 год..
Определението е правилно.
При подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК възражение и обусловено от просрочието преклудиране на самото процесуално правото на длъжника на възражение по чл.423 ГПК за въззивната инстанция отсъства процесуална възможност да извърши възложената и извънинстанционна проверка относно законността на предоставената на длъжника възможност да оспори заявеното в заповедното производство вземане на кредитора – заявител, в съответствие с изчерпателно посочените от законодателя хипотези.
Обстоятелството, че основанието по т.1 на чл.423 ГПК е свързано именно с ненадлежното връчване заповедта за изпълнение на длъжника, изключва и основателността на въведените от последния в качеството му на частен жалбоподател по настоящето дело, доводи относно неправилното приложение на чл.47, ал.1 ГПК.
Както изрично е приел и Л. от значение в случая е моментът на узнаване от страна на длъжника на заповедта за изпълнение, поставящ началото на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК.
Следователно от безспорно установеното лично присъствие на жалбоподателя И. при извършване описа на жилището, предмет на предприетото принудително изпълнение по изп.д.№ 281/2009 год. на 08.07.2009 год., вкл. удостоверено с положения от него подпис в съставения от ДСИ протокол, следва, че узнаването на заповедта за изпълнение е именно от горепосочената дата.
Поради това и съпоставена същата с датата на подаденото възражение по чл.423, ал.1 ГПК обосновава законосъобразността на изградения от Л. правен извод, че подаденото от длъжника възражение, като просрочено се явява процесуално недопустимо.
Доколкото допустимостта на подадената от длъжника частна жалба по чл.419 ГПК в разглежданата хипотеза е обусловена от допустимостта на възражението по чл.423, ал.1 ГПК, то законосъобразно и същата е оставена без разглеждане, поради отсъствие на процесуална възможност за обсъждането и по същество.
Що се касае до останалите, въведени от частния жалбоподател оплаквания, то те, като ирелевантни за крайния правен резултат по делото не следва да бъдат обсъждани.
Следва единствено за прецизност да се посочи, че изискването за достъп до правосъдие по см. на чл.6 ЕКПЧ не изключва наличието на създадени от Държавата-членка процесуални правила за неговото осъществяване, вкл. въвеждането на процесуални прекратителни срокове, които страната, търсеща защита на нарушеното си субективно право, при упражняване на процесуалните си правомощия е длъжна да съблюдава, каквито преклузивни срокове въвежда и самата Конвенция.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 543 от 18.07.2011год., по ч.гр.д.№ 108/ 2011 год. на Ловешкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: