3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, . 04.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 820 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 пр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по общата частна жалба на Н. А. Н. и Т. В. Т., подадена чрез адв.Й. С.- АК В., против определение на Варненския окръжен съд № 4154/ 15. 09.2011 год., по ч.т.д.№ 2454/2011 год., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената от настоящите частни жалбоподатели частна жалба вх. на В. № 21521/ 12.08.2011 год. против определение на Варненския районен съд № 11182/29.07.2011 год. за възобновяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20097180400020 по описа на ЧСИ с рег. № 718 по КЧСИ – Ст.Д..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Поддържаната от частните жалбоподатели теза е, че щом съгласно процесуалното правило на чл.420, ал.3 ГПК определението по искане за спиране на незабавното принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-т.8 ГПК подлежи на обжалване, на обжалване следва да подлежи и определението на съда, с което се възобновява принудителното изпълнение.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по критерия на чл.274, ал.4 ГПК, въззивен съдебен акт, от категорията на определенията, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускане на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което последните не подлежат на обсъждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е приел, че в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК, подаденото от длъжника възражение по чл.415, ал.1 ГПК спира принудителното изпълнение, като в този случай определението на съда, имащо констативен характер, не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради това не подлежи на самостоятелно обжалване и определението, с което, след представени доказателства за изхода на делото по предявен от заявителя иск по чл.422 ГПК, се възобновява спряното на основание чл.420, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 ГПК производство.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно е разбирането на В., че съдебният акт, с който е постановено възобновяване на спряното на осн. чл.420, ал.1 ГПК, във вр. с чл.417, т.9 ГПК производство, след представени от заявителя доказателства за развитие на производството по делото по предявения установителен иск по чл.422 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване.
По отношение на този съдебен акт не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, в които единствено законодателят е предвидил, че е допустим последващ инстанционен контрол.
Постановеното от В. определение няма преграждащ за развитие на изпълнителното производство характер, тъй като не слага край на разглеждане на изпълнителното дело, а същевременно обжалваемостта му не е и изрично предвидена от процесуалния закон.
Следователно в полза на частните жалбоподатели не е надлежно възникнало субективно публичноправо на частна жалба, положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно и образуваното въз основа на нея частно производство пред В. е процесуално недопустимо. Затова, като е съобразил гореизложеното въззивният съд е постановил процесуално законосъобразно определение.
Отделен в тази вр. остава въпросът за законосъобразността на процесуалните действия, които следва да бъдат предприети при прекратено производството по чл.422 ГПК, но за защита срещу последните е предвиден различен от предприетия от частните жалбоподатели процесуален ред.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския окръжен съд определение № 4154 / 15. 09.2011 год., по ч.т.д.№ 2454/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: