О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 17.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 258 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. „П. и.”, о. п. у. – Т., чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. С., против разпореждане № 106 от 6 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 380 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2011 г., с което е върната касационната жалба на А.„П. и.”, областно пътно управление – Т., против решение № 5 от 19 януари 2012 г. по същото въззивно гражданско дело.
В жалбата се сочи, че до дата 26 февруари 2012 г. юрисконсулт С. била в платен годишен отпуск и след завръщането на работа продължила да работи по касационната жалба, като останало само да я депозира в съда, но в последния ден на изтичане на срока се получило писмо със срок за изпълнение в същия ден; проверката по писмото приключила късно вечерта и на следващия ден веднага касационната жалба била депозирана. Сочи се, че е била налице уважителна причина за това късно депозиране на касационната жалба и се иска отмяна на разпореждането за връщането й.
Ответникът Д. С. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. К., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 2 ГПК сочи доводи за липса на уважителни причини за късното депозиране на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното разпореждане съдът приема, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК за дата за обявяване на решението била посочена 30 януари 2012 г.; съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът изтича в последния ден на месеца, а тъй като последният ден на срока за обжалване е в месец февруари 2012 г., то срокът за обжалване е изтекъл на 29 февруари 2012 г. – присъствен ден, поради което подадената на 1 март 2012 г. касационна жалба е просрочена.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК срокът за обжалване на съответния съдебен акт е изтекъл в последния ден на м. февруари 2012 г., а е безспорно, че жалбата е подадена след тази последна дата, поради което правилно е счетена за просрочена.
Същевременно касационният съд приема, че по естеството си изложеното в частната жалба представлява искане за възстановяване на срока на обжалване на въззивното решение поради наличието на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, и които са довели до пропускането на срока. Към молбата са представени и съответните доказателства по твърденията на частния жалбоподател. Компетентен да разгледа тази молба е съдът, постановил съответния съдебен акт, чието обжалване се търси, поради което делото следва да се изпрати на окръжния съд в [населено място] за произнасяне по молбата.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 106 от 6 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 380 по описа на окръжния съд в гр. Търговище за 2011 г.
ИЗПРАЩА делото на окръжния съд в гр. Търговище за произнасяне по молбата с вх. № 938 от 14 март 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: