3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.411
София, 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 394/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 46 от 31.03.2011 г. по т.д.№ 291/2011 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 3326/2006 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответната страна Столична община оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока и по реда на чл.276 ГПК писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ т.о. е посочил, че въззивното решение на Софийски градски съд е постановено по търговско дело, като цената на всеки от обективно съединените искове е в рамките на законоустановения лимит по чл.280, ал.2 ГПК, което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение.
Определението е правилно.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от [фирма] срещу Столична община искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на предявените като частични вземания по сключен по реда на ЗВОП договор за раздробяване, балиране и опаковане чрез специализирано съоръжение на твърди битови отпадъци, съответно за сумите 10 000 лв. като неустойка и за сумата 466.75 лв. – мораторна лихва върху неустойката.
При тези фактически данни изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение е направен в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр.2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/21.12.2010 г./. Законосъобразно съставът на Върховния касационен съд, IІ т. о. е извършил преценка и за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „търговско“ са изрично регламентирани от нормата на чл. 365 ГПК. Следователно, в разглеждания случай вземанията по предявения иск като произтичащи от неизпълнение на търговска по смисъла на чл.286 ТЗ сделка определя делото като търговско.
Оплакването в частната жалба, че спорът не е търговски, тъй като е разгледан в първа инстанция от районен, а не от окръжен съд е неоснователно. Предмет на делото са парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, чието приложно поле е обусловено от родовата подсъдност на евентуалния иск за защитата им по реда на чл.422 ГПК на районен съд. Касае се до специална норма, която дерогира тази по чл.365, ал.1 ТЗ.
Изложеното налага извода, че при постановяване на обжалваното определение не са допуснати нарушения на закона, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46 от 31.03.2011 г. по т.д.№ 291/2011 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: