О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 28.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 287 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. С. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Б. И., против определение № 142 от 21 март 2012 г., постановено по гр.д. № 1424 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. срещу решение № 366 от 18 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 293 по описа на окръжния съд в Враца за 2011 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като оценката на процесния недвижим имот в никакъв случай не е 1000 лева; в приложеното наказателно дело се съдържат данни, че действителната му стойност е била в размер на няколко милиона неденоминирани лева; от постановяването на първоначалното решение до постановяването на обжалваното въззивно решение са изминали повече от дванадесет години; по нито едно от делата съдът не е задължил частната жалбоподателка да представи актуална оценка на имота, нито се е интересувал от стойността на имота; тъй като жалбоподателката не е собственик на процесния имот, нито е имала право или възможност да представи актуална данъчна оценка, без това да е било разпоредено от съда, поради което тя не следва да носи отговорност за липсата на актуална данъчна оценка за имота към 2011 г.; твърди се, че стойността на процесния имот многократно надвишава сумата от хиляда лева и поради това подадената касационна жалба е допустима.
Ответниците П. Н. Б. и М. М. Б. – двамата от [населено място], обл. В., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочат доводи за неоснователността на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение съставът на касационния съд приел, че цената на иска, която е посочена в исковата молба, подадена на 8 януари 1996 г., преди деноминацията на лева и по която цена не е имало спор по реда на чл. 56 от отменения ГПК, възлиза на сумата от 25 хиляди неденоминирани лева, равняващи се на 25 лева, представляващи ? от данъчната оценка на процесния имот, възлизаща на 100 000 неденоминирани лева, равняващи се на 100 лв. (а според представеното по делото удостоверение – 113102 неденоминирани лева, равняващи се на 113,10 лева), т.е. във всички случаи (определена и съгласно чл. 55, ал. 1, б. „г”, вр. б. „б” от отменения ГПК, респ. съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК) цената на иска е под 5 000 лв., поради което съобразно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Предявеният иск е за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1995 г., представляващ 1/2 идеална част от парцел, заедно с втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имота, със застроена площ от 90 кв.м., заедно с половината от мазето и тавана, както и масивен гараж, на основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД като сключен при измама. Цената на иска при поддържаната хипотеза при действащия ГПК се определя съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК от данъчната оценка на имота и при условията на чл. 71, ал. 2 ГПК, а при отменения, при действието на който е била предявена исковата молба, цената на иска се е определяла по реда на чл. 55, ал. 1, б. „г”, вр. б. „б” ГПК (отм.) – отново от данъчната оценка. Както по отменения, така и по действащия процесуален ред (съответно чл. 56, ал. 1 и чл. 70, ал. 1) цената на иска се посочва от ищеца и въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по делото. Самата частна жалбоподателка е посочила в исковата си молба от 1996 г. цена на иска от 25 хиляди (неденоминирани) лева – ј от 100 хиляди (неденоминирани) лева. От представеното по нотариалното дело удостоверение от [община] е видно, че базисната пазарна цена на имота е в размер на 113102 (неденоминирани) лева. Следователно правилно съставът на касационния съд е приел, че цената на иска, определена по посочения по-горе начин, определя въззивното решение под размера, предвиден в закона за допустимост на касационното обжалване.
Макар интересът на частната жалбоподателка спорът да бъде разгледан от касационния съд да й налага да твърди, че действителната стойност на процесния имот е била в размер на няколко милиона неденоминирани лева, законът изисква цената на иска да се определи въз основа на данъчната му оценка и само при липса на такава – от пазарната цена на вещното право. След като законът ограничава споровете по определянето на цената на иска в рамките на първото заседание по разглеждане на делото, определената към този момент цена не би могла да се променя в хода на по-нататъшното производство по делото, респективно – в следващите съдебни инстанции при обжалване на постановените съдебни актове, независимо от възможни промени в паричното изражение на спорното право. Ето защо пред съдилищата не е стоял въпросът за изискване на актуална данъчна оценка на имота, а жалбоподателката не може чрез твърдението за промяна в пазарната конюнктура да обори верния извод на съда за начина на определяне на цената на иска и оттам – на попадането на въззивното решение под прага, изискван от закона, за допустимостта на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 142 от 21 март 2012 г., постановено по гр.д. № 1424 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: