3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 423
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 653/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 802 от 05.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 1344/2011 г. на Софийски апелативен съд.
В частната жалба е въведено оплакване, че определението на апелативния съд е неправилно, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма] не е депозирал в срока по чл.276 ГПК становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е върната като просрочена подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу определение от 13.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 254/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на физическото лице Б. Д. и запор върху банкови сметки на същото.
В съобразителната му част е посочено, че в представените от частния жалбоподател две известия – обратни разписки ръкописно вписаната дата на лично полученото от него съобщение от ЧСИ М. Б. е 22.12.2010 г. Д. на жалбоподателя, че меродавна за началото на срока за обжалване на наложените от първоинстанционния съд обезпечителни мерки е пощенското клеймо от 27.12.2010 г. е счетен за неоснователен по съображения, че същото удостоверява единствено датата, на която пощенската служба е обработила препоръчаното писмо с оглед потвърждаване факта на доставянето му на адресата, но не е релевантна за връчването му, която е ясно различима като 22.12.2010 г.
Определението е правилно.
Както правилно е отбелязъл въззивният съд, жалбоподателят се е позовал на пощенското клеймо върху известието – обратна разписка, но не е въвел твърдението, че ръкописно вписаната дата на връчване на пощенската пратка предхожда поставянето на клеймото от пощенската служба в [населено място]. Липсата на ангажирани, включително и пред настоящата инстанция доказателства за дата на връчване на съобщението за налагане на обезпечителните мерки, различна от поставената с пощенското клеймо, в т.ч. и чрез представяне на удостоверение от ЧСИ М. Б. с отбелязване на дата на връчването му, в каквато насока са дадени от администриращия съд указания, обосновава правен извод, че преклузивният срок по чл.396, ал.1 ГПК е започнал да тече на 22.12.2010 г. и към датата на подаване на частната жалба – 30.12.2010 г. същият е изтекъл. В изложения смисъл са и направените с обжалваното определение изводи, поради което то следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 05.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 1344/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: