Определение №415 от 29.5.2012 по ч.пр. дело №351/351 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 29.05.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05.2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 351/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. П. С. от [населено място], подадена чрез пълномощника му – адв. М. Т., против определение на Варненския апелативен съд № 135 от 07.03.2012 год., постановено по в.ч.т.д.№ 94/2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 42294/20.12.2011 год. срещу разпореждане на № 11745/12.12.2011 год., по т.д.№ 66/2011 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено образуваното пред въззивния съд производство по в.ч.т.д.№ 94/2012 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.262, ал.1 ГПК, във вр. с чл.261, т.4 ГПК и чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Частният жалбоподател възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд няма преграждащ за развитие на производството по делото ефект, както и срещу определения от администриращия въззивната му жалба съд, размер държавна такса за въззивното производство.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивната инстанция е приел, че разпореждането на първоинстанционния съд № 11745/12.12.2011 год., по т.д.№ 66/2011 год., с което е оставено без уважение искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на определената от същия, в качеството му на администриращ въззивната жалба на страната с вх.№ 37086/ 21. 11. 2011 год. съд, държавна такса не е от категорията съдебни актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол.
Така постановеното от Варненския окръжен съд разпореждане, както и разпореждането му от 23.11.2011 год., с което на осн. чл. 262, ал.1 ГПК е оставена без движение въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател за представяне на документ за внесена, съобразно дадените указания, държавна такса за въззивното производство нямат преграждащ развитието на делото ефект, поради което не попадат в обсега на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Обстоятелството, че по отношение на същите законодателят не е предвидил изрично обжалваемостта им, изключва те да попадат и в категорията съдебни актове, посочени в чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Следователно срещу твърдяната процесуална незаконосъобразност на съдебните актове на администриращия въззивната жалба Варненски окръжен съд, вкл. евентуално лишените от основание в закона и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, указания относно определената като размер държавна такса за въззивното производство, както това изрично е прието и в т. 5 на ТР № 1/17.07. 2001 год. на ОСГК, правно важимо в тази си част и при действащия ГПК, може да се защити единствено чрез обжалване на определението за прекратяване на делото, обусловено от приложението на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения Варненският апелативен съд е постановил обжалваното определение при отсъствие на въведения от жалбоподателя негов порок, обуславящ отмяната му, като неправилно.
Липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над постановения от В. съдебен акт, изключва наличието на процесуална възможност за произнасяне на въззивната инстанция относно наведените от жалбоподателя доводи по приложението на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Варненския апелативен съд определение № 135 от 07.03.2012 год., по в.ч.т.д.№ 94/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top