2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София , 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 524/2011 година
Производство по чл.274,ал.2, изр.2 ГПК.
Образувно е по частна жалба на А. Ив. В. срещу определение № 357 от 21.04.2011 г. по ч.т.д.№ 306/2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Ив. В. срещу въззивно определение № 508 от 18.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 392/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното въззивният съд отменил определение от 10.01.2011 г. по гр.д. 21948/2010 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Плевенския районен съд, като вместо него е постановено друго, с което делото е върнато на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор в срока по чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че в съответствие с процесуалните си правомощия по чл.278, ал.2 ГПК, въззивният съд, разрешавайки въведения с частната жалба процесуален спор относно местната подсъдност на спора, е отменил прекратителното определение и е върнал делото за разглеждане от първоначално сезирания от ищеца съд – Пловдивския районен съд. Въз основа на това е направен извод, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол по аргумент за обратното от чл.274, ал.3 ГПК, тъй като то нито има прекратителен характер, а същевременно с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на друго такова производство.
Определението е законосъобразно.
В частната жалба не са развити доводи за неговата неправилност, а се въвеждат оплаквания за постановяване на въззивния акт в нарушение на процесуалния закон.
Независимо от това настоящият състав намира за необходимо да изложи становището си по законосъобразността на обжалваното определение, като приема, че изводите на тричленния състав на Върховния касационен съд са основани на закона. Съдебната практика е последователна по въпроса, че определенията, с които се прегражда развитието на делото пред сезирания от ищеца съд поради уважен отвод за местна подсъдност имат прекратителен характер, което обосновава извод за тяхната обжалваемост по общия процесуален ред. В този смисъл са и дадените с т.5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС ръководни за съдилищата указания, според които в хипотезите, в които производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се препраща по подведомственост на административен орган – чл. 10 ГПК (отм.) или подсъдност на друг съд – чл. 92 и 93 ГПК (отм.), въпреки че се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и препращане делото на друг съдебен или административен орган ще подлежи на обжалване пред касационния съд. По аргумент на противното, въззивното определение, с което е разпоредено спорът да се разгледа от сезирания от ищеца съд няма прекратителен характер. Т. състав изцяло се е съобразил с цитираните указания на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК, запазили действието си и след приемането през 2007 г. на новия Граждански процесуален кодекс. Посоченият характер на оставеното без разглеждане въззивно определение обуславя правен извод, че то е изключено и от обхвата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, което налага да се приеме, че постановеното от тричлененния състав на ВКС определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 357 от 21.04.2011 г. по ч.т.д.№ 306/2011 г. на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: