О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 276 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2 вр. чл.280,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. П. и Л. Г. П. срещу определение № 55 от 06.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1052 /2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което е прекратено производството по делото. Съставът на ВКС е приел, че касационната жалба на А. П. П. и Л. Г. П. срещу въззивно решение на Окръжен съд Бургас е недопустимо, т.к. с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД, чиято цена съгласно чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 ГПК е 2,112 лева, а съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от 21.12.2010 г. решения по въззивни дела с цена на иска до 5,000 лева не подлежат на касационно обжалване.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. една от насрещните престации по окончателния договор е за прехвърляне на правото на собственост на 1.3 дка земя, но цената на насрещната престация на ищците – изграждане на постройка съгласно прието по делото заключение на СТЕ е 5,780 лева, при добавяне на данъчната оценка се получава сума в размер на 7,992 лева, която е цената на сделката и на иска, както и че цената на земята, предмет на договора, е по-висока от посочената в данъчната оценка.
Насрещните страни П. С. К. и Ц. З. К. не изразяват становище.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срок, срещу преграждащо определение и е редовна.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по изложените в обжалваното определение съображения, към които следва да се добави, че съгласно правилото на чл.70,ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
В случая жалбоподателите – ищци във връзка с цената на иска са посочили и представили удостоверения за данъчни оценки (приложение № 4, посочено на стр.3 от исковата молба и представено на л.10 и л.11, в които два поземлени имоти са с данъчни оценки по 2,112 лева, като искът е предявен за идеални части от тях. Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответниците и съда до приключване на първото съдебно заседание по делото, поради което не може да се повдига и обсъжда и в настоящото производство, в което .
В настоящото производство спорът е какви са последиците от цената на иска във връзка с допустимостта на касационното обжалване и той е разрешен правилно, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба е неоснователна.
С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а насрещните страни не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 06.02.2012 г., постановено по гр. д. № 1052 /2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.