3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.458
София,06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 855/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу протоколно определение на Добричкия окръжен съд от 10.10.2011 г., с което е прекратено производството по в.гр.д.№ 558/2011 г. поради просрочие на подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба, по която е образувано делото.
В частната жалба са инвокирани оплаквания, че разпореждането е постановено в нарушение на правилата на процесуалния закон за връчване на призовки и съобщения при наличието на данни по делото, че седалището на търговеца не е на посочения адрес.
Ответната страна [община] не е изразила становище по частната жалба по реда и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е посочено, че съобщението за постановеното от първоинстанционния съд е адресирано до дружеството по посочения в търговския регистър адрес [населено място], [улица], от който същото е върнато в цялост с отразяване, че на посочения адрес няма такава фирма и техен представител. Въз основа на тези констатации съдът приел, че съобщението е връчено на дружеството при условията на чл.50, ал.2 ГПК на 07.06.2011 г., а срокът по чл.259, ал.1 ГПК, броим по правилото на чл.60, ал.4 ГПК е изтекъл на 21.06.2011 г. Въз основа на това е направен извод, че въззивната жалба, депозирана на 22.02.2011 г. е просрочена и по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК.
Определението е правилно.
Доводът на жалбоподателя, че при извършено във върнатата в цялост призовка отразяване, че седалището на дружеството не е на посочения адрес, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК, като разпореди на ответната община да представи актуално удостоверение за настоящия му адрес е неоснователен. Когато страната – ЮЛ е променила адреса си на управление, каквито изводи следват от така наведения довод, както и от обстоятелството, че исковата молба и доказателствата към нея са били връчени именно на посочения в исковата молба адрес, приложим е редът по чл.50, ал.2 ГПК, а не този по чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. При това следва да се изтъкне, че разпоредбите на чл.47, ал.3 и 4 ГПК са неприложими при връчване на книжа на юридически лица, а само на физическите такива, за които се изисква справка за адресната им регистрация. Именно поради това чл. 50, ал. 4 ГПК препраща единствено към чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като по отношение на юридическите лица релевантен е последният вписан в търговския регистър адрес на управление, с който правилно окръжният съд се е съобразил при извършване преценка на срока за подаване на въззивната жалба, започнал да тече от датата на залепване на съобщението по реда на чл.47, ал.1 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че въззивната жалба е била подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК и правото на обжалване е погасено. Въззивното производство е било недопустимо и правилно е прекратено. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.10.2011 г. по в.гр.д.№ 558/2011 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: