О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 07.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 313 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. И. Б. от [населено място], в качеството му на физическо лице и като [фирма] против определение № 128 от 19 март 2012 г., постановено по гр.д. № 1619 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е върната молбата на К. Б. за отмяна на влязло в сила съдебно решение без номер от 28 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 9331 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно като необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон, защото констатацията на съдебния състав, че когато магистрати извършват престъпления по служба и злоупотреба с магистратски имунитет, следва да се спазва благоприличие и да им се спестяват обидни изрази и квалификации, е неправилно; в молбата от 7 март 2012 г. жалбоподателят напълно и изчерпателно отговорил на всички указания на ВКС като посочил, че приложените доказателства са новооткрити, тъй като му станали известни на 1 август 2011 г. след конституирането му като частен обвинител по нохд № 2268/11 г. по описа на районния съд в [населено място] с обвиняем М. Б. за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК; сочените документи мотивирали наказателния съд да приеме, че отговорност за незаконосъобразността на действията на синдика Б. носи съдът по несъстоятелността и обявил Б. за невинен; молителят поискал от прокуратурата присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за доразследване с оглед преквалифициране на престъплението и привличането под наказателна отговорност и негови съучастници и помагачи – самоубилият се съдия по несъстоятелността С., за което частният жалбоподател научил на 21 февруари 2011 г., а за аутопсията на 25 февруари 2011 г.; с решение на апелативния съд в [населено място] ответникът е бил осъден да заплати на частния жалбоподател сумата от 6190 лева обезщетение за имуществени вреди поради намаляване на личното му имущество вследствие на неправомерна продажба на движимо имущество, а след като ответникът не е поискал да се удовлетвори от парите, постъпили от проданта, той е съзнавал, че няма правен интерес и от проданта на недвижимия имот; първоинстанционният съдия И. не успяла да изпълни възложената й задача от ответниците и се отстранила по делото, но незаконосъобразно, несъмнено движена от користни подбуди, прекратила гр.д. № 7196/10 г. по описа на СГС, а ВКС дал възможност на частния жалбоподател да предяви по реда на чл. 49 ЗЗД иск по деликт в размер на 5 милиона лева срещу прокуратурата поради незаконни действия на нейни представители; след и-мейл с над 800 получатели съдиите от ВАС си взели бележка и не се направили на обидени като състава на съда по обжалваното определение; основания за предявяване на иска срещу БНБ е отказът на управителя да разпореди извършване на проверка по твърдението, че длъжностни лица на ответника съставят неистински частни документи, които използват пред съда, за да доказват несъществуващи обстоятелства с оглед получаване на облаги за банката и за себе си; от текста на атакувания съдебен акт се излъчва лична озлобеност и пристрастност, желание за наказание и доминиране, поради което жалбоподателят счита, че реформирането на съдебната власт е най-неотложната задача, стояща пред гражданите на България и се прави предложение за създаване на Агенция по прилагането на закона като се въведат принципите на прецедентното право и за работа в агенцията да бъдат привлечени юристи от първите пет страни с най-малко корупция, а издръжката й да е за сметка на бюджета на съдебната власт. Представят се решение на апелативния съд в гр. София, определение на състав на ВКС и определение на петчленен състав на ВАС.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за недопустимост, както и за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приел, че с предходно определение на състава на съда молбата за отмяна е оставена без движение с указания до молителя да обоснове относимостта на всеки един от приложените към молбата за отмяна и допълнителна молба документи към правилността на влязлото в сила съдебно решение с оглед посочените основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, както и да обоснове спазването на преклузивния срок по чл. 305, ал.1, т. 1 и 2 ГПК; в рамките на определения срок молителят подал молба ведно с приложения, но констатираната нередовност на молбата за отмяна не е отстранена, поради което тя трябва да се върне.
Определението е правилно.
В изпълнение на указанията на съда, дадени с определение без номер от 9 февруари 2012 г. по гр.д. № 1619 за 2012 г. на ІІІ г.о., за обосноваване на относимостта на всеки един от приложените към молбата за отмяна и допълнителна молба документи към правилността на влязлото в сила съдебно решение, както и да обоснове спазването на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, с молба от 7 март 2012 г. частният жалбоподател посочил само, че приложените доказателства са новооткрити, тъй като му станали известни на 1 август 2011 г. – след като бил конституиран като частен обвинител по нохд № 2268/2011 г. по описа на районния съд в гр. София с обвиняем М. Б. Б. – бивш синдик на [фирма] за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 (2) НК, след което с използването на крайно емоционални изрази е изразено отношението на молителя към ответника, негови служители и магистрати. Към молбата за отмяна са приложени обвинителен акт по обвинението на М. Б. Б. за престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, удостоверение от районния съд в гр. София за образуването на наказателно производство по отношение на Б., разплащателна сметка на [фирма], извадки от материали от интернет, препис-извлечение от акт за смърт Б. С., становище на Б. С. по жалба на К. Б. по преписка във В., протокол за опис на движимо имущество по изпълнително дело от 2003 г., мемориални ордери от Б. П. Б. АД, протокол за разпит на свидетеля С. и за разпит на свидетеля Е. К. по д.п. № 49/2007 г. по описа на ГДБОП, протокол за доброволно предаване на предмети, книжа, компютърни информационни системи, списък на роднините на М. А. М. и печатна извадка неизвестно от къде за смъртта на М.. С допълнителна молба от 28 октомври 2011 г. молителят посочил, че не му е било известно, че М. Б. съвсем умишлено и съзнателно, в кръга на службата си, е сключил неизгодна сделка за сметка на [фирма] – продан на недвижим имот, съставил е документи с невярно съдържание на името на Е. К., било му е заплащано за увреждащите молителя действия, имал е съучастници – длъжностни лица на „П. и. б. АД; самоубилият се съдия С. е съзнавал кристално ясно, че е постановил решение, с което е открил производството по несъстоятелност срещу молителя и фирмата му на основание неистински документи, предоставени му от ответната банка и че за това е получил пари от банкерите, разпростирал е имунитета си и е покровителствал синдика Б.; М. М. е изиграл основна роля за настъпилите спрямо молителя вреди и след доказването по категоричен начин на виновността на действията на ответниците по гр.д. № 4223/2009 г. на СГС, е настъпила смъртта му вследствие на отрицателен емоционален стрес от настъпилата огромна вероятност да загуби цялото негово имущество; съдията С. се е самоубил, съзнавайки извършените от него престъпления и че цялото производство по несъстоятелност е било организирано от ответника като наказателен процес; по наказателното дело са предадени категорични доказателства, уличаващи М. Б., че му е заплащано от страна на длъжностни лица на ответника и от Д. Н. – купувач на имота, за увреждащите молителя материално и емоционални действия. Представят се контролна карта по нохд № 2268/2011 г. на районния съд в [населено място] и съдебен протокол по същото дело от 12 юли 2011 г.
При заявени в молбата за отмяна основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, изразили се според молителя в извършено престъпление от синдика на едноличния търговец, наложени наказания на съдия С., назначаването на синдика Б. от окръжния съд в [населено място], респективно – от съдия С., и предаването на него на управлението на цялото лично и фирмено имущество, заплащането на [фирма] пет хиляди лева подкуп под формата на консултантски услуги и С. е допуснал изпълнение върху процесния апартамент също срещу подкуп, наличието на съучастници-подбудители – длъжностни лица на [фирма] и помагачи управителят на дружеството и нотариус, самоубийството на С. вследствие вероятното премахване на ненаказуемостта му и разпростиране на имунитета му върху синдика Б., действията на М. М. за увреждане на молителя, включително подаването на сигнал с невярно съдържание до надлежен орган на власт и експертиза по административно дело, действително остава неизяснено по какъв начин представените от молителя писмени документи се отнасят към сочените основания за отмяна на влязлото в сила решение.
С основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. От представените писмени доказателства пред съда по отмяната не става ясно по какъв начин те са съществени за въведения в производството пред исковия съд предмет – злепоставянето на молителя-ищец от страна на ответната банка чрез противоправни действия на изпълнителните й директори, пред прокуратурата и полицията, което го увредило морално и физически, увредило доброто му име на човек и търговец, накърнило достойнството му и го поставило в силно стресово състояние, отразяващо се на здравето му.
По второто поддържано основание – това по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК (макар молителят неправилно в края на молбата си да е посочил т. 3), законът допуска заинтересованата страна да претендира отмяна на влязло в сила решение в случай, че по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В разглеждания случай молителят поддържа наличието на престъпно действие от страна на длъжностни лица на ответника, на съдебен състав по делото и на синдик, но не е представил доказателство по императивното изискване на закона – твърдяното действие да е установено по надлежния съдебен ред, което означава твърденията за действие или бездействие да са установени с влязъл в сила съдебен акт – решение или присъда, с който да е установено, че страната по спора, респективно неин представител или член на състава на съда, е осъществила престъпно действие във връзка с решаването на делото. Подобно установяване не може да се извърши в рамките на производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Тъй като не е ясно по какъв начин сочените документи се отнасят към поддържаното основание за отмяна, независимо от значимостта на спора за молителя, не са спазени императивните изисквания на закона относно представянето на необходимите данни в производството по отмяната, поради което заключението на тричленния състав на касационния съд за необходимостта от връщане на молбата, е правилно.
На последно място, приложените към настоящата частна жалба съдебни актове не касаят конкретния съдебен спор, а са постановени във връзка с други части от усложнените отношения между страните по спора.
Ответната страна не претендира заплащане на разноски по спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 128 от 19 март 2012 г., постановено по гр.д. № 1619 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: