Определение №430 от 11.6.2012 по ч.пр. дело №312/312 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430

София 11.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №312/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 08.03.2012 г. по гр. дело №265/2012 г. на Софийския градски съд, с което е върната въззивната му жалба срещу решение №II-74-143 от 26.05.2011 г. по гр. дело №58 965/2010 г. на Софийския районен съд като просрочена.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК относно залепване на уведомление, поради което въззивната жалба е подадена в срок.
Ответницата по въззивната жалба К. Л. Б., [населено място], оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че въззивната жалба на [фирма] срещу решение №II-74-143 от 26.05.2011 г. по гр. дело №58 965/2010 г. на Софийския районен съд е просрочена. За проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание на 10.05.2011 г. ответникът по иска [фирма] е бил редовно призован при условията на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като по делото е установено, че дружеството е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес. Това е станало като длъжностното лице по призоваването при посещението на последния вписан в регистъра адрес е установило, че няма никакви признаци такова дружество да се намира там. При това положение не е било необходимо залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК съобразно изискванията на чл.50, ал.2 ГПК, защото не се касае до липса на достъп до канцеларията на дружеството. В случая двуседмичният срок за обжалване на постановеното първоинстанционно решение е започнал да тече при условията на чл.315, ал.2 ГПК на 26.05.2011 г. и е изтекъл на 09.06.2011 г. Ето защо подадената на 24.10.2011 г. въззивна жалба е просрочена.
Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответницата по жалбата трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 08.03.2012 г. по гр. дело №265/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на К. Л. Б., [населено място], 150 лв. деловодни разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top