2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 484
София,. 12.06. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 104/2011 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Разпореждане от 20.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 7428/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-В отд., с което е върната частната му касационна жалба срещу определението от 07.07.2010 год., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател подържа, че указанията за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са били изпълнени поради обстоятелството, че в самата частна касационна жалба се съдържа позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и подържаните от частния жалбоподател доводи, съобразно компетенциите си по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното:
С определение № 9978/07.072010 г. по гр.д.№ 7428/2010 г., Софийски градски съд, ІІ-В отд. е отменил по реда на чл.248 ал.3 ГПК определението от 12.04.2010 г. по гр.д.№ 43816/2008 год. на Софийски районен съд и е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1700 лв., представляващи направени по делото на СРС разноски.
Подадената от [фирма] частна касационна жалба е била оставена без движение с указания да се представят доказателства по делото за внасяне на дължимата държавна такса и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението. Частният жалбоподател изпълнил единствено указанието за внасяне на държавна такса, поради което с обжалваното разпореждане върнал подадената частна касационна жалба.
Доводите на настоящия жалбоподател, че не са били налице основания за оставяне без движение на частната му касационна жалба, в която било инкорпорирано изложението на основанията за достъп до касация са неоснователни. Поддържаното в нея твърдение, че тя „касае съществен процесуалноправен въпрос, чието разрешаване ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК” не съставлява изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При въведеното със сега действащия ГПК факултативно касационно обжалване изискванията на чл.284 ГПК за допустимост на касационното обжалване не се изчерпват с подаването в срок на касационната жалба срещу обжалваем съдебен акт, но тя задължително следва да съдържа и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В контекста на изложеното внасянето единствено на дължимата държавна такса, без да са изпълнят указанията в останалата им част – да се посочат визираните в чл.280, ал.1 ГПК критерии за селекция на частната касационна жалба, законосъобразно е счетено от въззивния съд като основание по чл.286, ал.1, т.2 ГПК за нейното връщане.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.10.2010 г. по ч.гр.д.№ 7428/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: