3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София,12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 185/2011 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. по. к. ПК”Н.”гр.Я. и П. кооперация „К.” [населено място] срещу определение № 43 от 14.01.2011 г. по ч.т.д.№ 905/2010 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Кооперацията срещу определение № 113/16.09.2010 г. по ч.т.д.№ 219/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Счита за неправилна преценката на състава на Второ търговско отделение, че следва да се приложи чл.274, ал.4 ГПК в редакцията преди изменението със ЗИДГПК ДВ бр.100/2010 г. тъй като искът е неоценяем.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото приема следното:
Производството по делото, образувано по предявени от ГПК”Н.” и ПК”К.” срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.537, ал.2 вр.чл.604 ГПК е прекратено на основание чл.232 Г., поради оттеглянето им. С определение от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 19/2010 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, Ямболският окръжен съд осъдил ГПК”Н.” и ПК ”К.” да заплатят на основание чл.278, ал.4 ГПК на всеки от ответниците по 1000 лв. разноски, което определение е потвърдено от въззивния съд.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, предходният тричленен състав е приел, че с оглед обжалваемият интерес, преценен съобразно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК в редакцията преди изменението й с ДВ бр.100/2010 г., този съдебен акт е изключен от касационен контрол.
Определението е правилно.
Съгласно действащата към момента на постановяването му редакция на чл. 274, ал. 4 от ГПК въззивните определения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на обжалване, в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК се преценява с оглед на обжалваемия за частният жалбоподател интерес, а не с оглед на предмета на обжалване. В случая предмет на настоящото производство е присъждане на разноски, които са под минимално определения размер, поради което касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, както правилно е приел предходният тричленен състав на ВКС, ТК.
По изложените съображения като съобразено със закона обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 14.01.2011 г. по ч.т.д.№ 905/2010 г. на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: