3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
С., 15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 404/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 919 от 11.03.2011 г. по т. д. № 250/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е прекратено въззивното производство и е обявено за влязло в сила решение № 3456 от 29.10.2010 г. по гр. дело № 11185/09 г. на Варненския районен съд, 19 с-в, като а основание чл. 78, ал. 4 ГПК настоящият частен жалбоподател е осъден да заплати на [фирма], [населено място] разноски за въззивната инстанция в размер на 940 лв. по представения списък по чл.80 ГПК.
В частната жалба се поддържа довод за незаконосъобразност на обжалваното определение, както в прекратителната му част, така и в частта за разноските поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор, в който се поддържа и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. съгласно приложения към него договор за правна помощ и съдействие от 04.05.2011 г.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от [фирма] иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане към настоящия жалбоподател в размер на 23 750.52 лв., изцяло уважен от първоинстанционния съд.
Законосъобразно с определението си по чл.262, ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване във въззивната инстанция се събира държавна такса в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, която в разглеждания случай с оглед обжалваемия интерес възлиза на 475.01 лв. В срока по посочения законов текст настоящият жалбоподател не е внесъл указаната му от съда допълнителна държавна такса в размер на 237.50 лв., представляваща разликата между внесената от него и дължимата такава за въззивното производство, обстоятелство, обусловило законосъобразността на направения от въззивния съд извод, че поради неотстраняване нередовността на подадената въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК същата подлежи на връщане.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че адвокатското възнаграждение следва да се намали като прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения с оглед цената на предявения иск в размер на 23 750.52 лв., следващото се минимално възнаграждение за ангажираната от ищеца процесуална защита за една инстанция възлиза на 925, 52 лв., а заплатеното от него е в размер на 940 лв. Следователно не са налице основанията на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляването му, независимо от фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 919 от 11.03.2011 г. по т. д. № 350/2011 г. на Варненския окръжен съд, ТК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за настоящето производство в размер на сумата 150 лв. /сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: