3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
С., 22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.05.2012, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 5/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на “Б. К. Р.” Е., със седалище [населено място] против постановеното от Софийски градски съд определение № 1441 от 25.01.2011 год., по ч.гр.д.№ 464/ 2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу протоколно определение на Софийски районен съд от 18.10.2010 год., по гр.д.№ 49806/2009 год. за прекратяване на производството по предявения от същия насрещен иск против първоначалния ищец [фирма], със седалище [населено място], поради връщане на насрещната искова молба.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на СГС за произнасяне по основателността на във едните с частната въззивна жалба оплаквания.
Ответната по частната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, отговаряща на формалните императивни изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, имащо преграждащ развитието на производството по делото характер, постановено за първи път от въззивната инстанция, обосновава правен извод, че в случая не намират приложение предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда изложението на основанията за достъп до касационен контрол, приложено с частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.211 ГПК определението на първоинстанционният съд, с което е оставено без уважение искането за приемане на предявения от настоящия частен жалбоподател насрещен иск за съвместно разглеждане с първоначалния такъв, не подлежи на последващ инстанционен контрол, независимо от основанието, обусловило този отказ – нередовност на насрещната искова молба или преценка за създаване на значително затруднение със същия по разглеждане на първоначалния иск.
Обстоятелството, че постановеният от първоинстанционния съд отказ за съвместно разглеждане на насрещния иск с първоначално предявения такъв не прегражда пътя за съдебна защита на страната, нито се нарушава правото и на достъп до правосъдие, което същата може да упражни в самостоятелно образувано производство по този иск,поради което определението няма преграждащ развитието на производството по делото по насрещния иск, а това изключва да е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Същевременно, доколкото законодателят не е изрично предвидил обжалваемостта му, то определението на първата инстанция по чл.211 ГПК, както правилно е счел и СГС, не попада и в категорията визирани в т.2 на чл.274, ал.1 ГПК.
Като последващо обективно съединяване на искове, предявяването на насрещен иск цели единствено процесуална икономия,затова въведената от частния жалбоподател аналогия между значението и правните последици на прекратителното определение по отношение на първоначалния иск и постановеното по реда на чл.211 ГПК, като лишена от основание в процесуалния закон не може да бъде споделена.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивното определение на Софийски градски съд № 1441 от 25.01.2011 год., по ч.гр.д.№ 464/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: