О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №403/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – В., срещу определение №1413/13.03.2012 г. по търг. дело № 3036/ 2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о., с което е оставено без уважение възражението на ответниците по исковата молба и [фирма] за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, повдигнат с искова молба за установяване недължимост на суми, претендирани от краен потребител и начислена по сметка ел. енергия след извършване но корекция на показания на неотчетени количества
Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него определение е неправилно, тъй като правоотношението между него и ищеца по делото – А. Д. В. – не е такова между равнопоставени субекти, а се регулира с метода „власт – подчинение. Навежда се довод, че спорът за съдържанието на това правоотношение и за защита на правата по него е подведомствен на административните съдилища. Според жалбоподателя от практиката на ВКС по спорове за връщане на неправилно надвзети от доставчик на електроенергия суми става ясно, че корекционните процедури за начисляване на такива суми имат административно-правен характер и споровете по тях не подлежат на разглеждане от общия съд. Поради това моли определението, с което не е уважено възражението за неподведомственост, да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба А. Д. В., посредством процесулания си представител – адв.К. Т., е депозирала отговор по чл.276 ГПК, с който оспорва частната жалба и поддържа, че компетентен да разреши спора между нея и частния жалбоподател, е съдът, сезиран с исковата молба. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответникът по частната жалба – [фирма], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата по чл.276 ГПК намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя и е основателна по следните съображения:
А. Д. В. от [населено място] е предявила срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 6510,56 лева. Като основание на иска е изложила фактически твърдения: че е титуляр на партида за имот, в който ответното дружество доставя електроенергия; че редовно е заплащала стойността на енергията, доставена в имота; че не манипулирала СТИ, не е ползвала ел.енергия, която й е начислена за периода от 22.5.2010 г. до 17.11.2010 г., общо за 180 дни на стойност исковата сума. Твърди се също така, че всички действия при определяне на посочената в справката сума са извършени едностранно, без нейно или на неин представител присъствие по време на проверката, с което е нарушено правото й на потребител. Поради това претендира ответникът да бъде осъден да му я върне.
С оглед изложеното от А. В. основание на претенцията, спорът е гражданскоправен. Подведомствеността се определя според това, какво ищецът твърди като факти и какво право за защита претендира въз основа на тези факти. В случая твърденията са за плащане на нещо без основание, при което за платилият е възникнало право да поиска връщане на недължимо предаденото. Няма изложени твърдения, според които страните по правоотношението да са в отношения на власт и подчинение. Напротив, изложеното от ищеца сочи на равнопоставени отношения по продажба на електрическа енергия от разпределително дружество на потребител. Тези отношения не са административни, в тях дружеството-доставчик не влиза като представител на властта, а като търговец, макар и на регулиран пазар. Корекционната процедура не е административноправна, макар да се извършва едностранно, тъй като ответникът сам твърди, че правото му на такава процедура е елемент от правоотношението по продажба на енергия (доколкото е уредено в Общи условия на търговец). Въпросът за съществуването на правото на едностранна корекция на сметките, като елемент на продажбеното правоотношение, подлежи на разглеждане от гражданския съд, пред който са предявени за защита правата, претендирани въз основа на корекцията.
Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, обжалваното определение – потвърдено.
С оглед изхода на спора в настоящото производство частният жалбоподател следва да заплати на ответницата по частната жалба А. В. деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1413/13.03.2012 г. по търг. дело № 3036/ 2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, т.о.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], да заплати на А. Д. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок ***, ап.**, деловодни разноски в размерна 600/шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: