О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
София, 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №324/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. В. И. от [населено място] против протоколно определение от 15.3.2012 г. по гр.д.№11593/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-ри въззивен брачен състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба от Л. В. И. от 11.4.2011 г. срещу решение №ІІІ-80-11/02.3.2011 г. по гр.д.№5216/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, с което е прекратен брака между Ж. Г. И. и Л. В. И. като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи.
За да постанови посоченото определение Градският съд е приел, че след смъртта на съпругът Ж. И., и встъпването в процеса на законния му наследник и дъщеря В. Ж. И., с искане за продължаване на делото, в частта относно вината за прекратяване на брака въззивната жалба на Л. И. се явява процесуално недопустима и производството по нея е прекратено. Изводът на съда е обоснован с разпоредбите на т.6 от ППВС №5/1978 г. и т.10 от ППВС №10/1971 г.
Срещу посоченото определение на въззивния съд е подадена частна жалба от Л. В. И. оплаквания за неправилност. Жалбоподателката твърди, че тя е ищца по делото, а не ответник поради което изложеното от съда не се отнася за процесния случай, и на практика тя е поставена в неравностойно положение. Моли се за отмяна на обжалваното определение.
Ответницата по частната жалба В. Ж. И. е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
Ответницата по частната жалба А. Ж. К. също е депозирала отговор по чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговорите на ответниците по частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения:
Определението за Софийския градски съд е правилно. Същото изцяло е съобразено в разпоредбата на чл.327, ал.1, изречение първо ГПК. Визираната разпоредба постановява, че когато съпругът – ищец, ,умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. В разпоредбата на чл.327, ал.3 ГПК е предвидено, че “при продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.”.
Освен това по въпроса за прекратяване на делото, ако искът не се основана на вината на преживелия съпруг, респективно за произнасяне по вината на преживелия съпруг – ответник по исковата молба, е налице решение №93/21.02.2011 г. по гр.д.№1687/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по реда чл.290 ГПК, в което е прието, че “съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия съпруг – ответник, т.е. по това дали прекратеният със смъртта на ищеца брак е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на преживелия съпруг – ответник по иска, което значи, че съдът се произнася по съществото на спора за наличието или липсата на виновно поведение на ответника за разстройството на брака”. Посочено е, че това законово разрешение е уредено и в чл.102 СК от 1985 г./отм./ и чл.25 СК от 1968 г./отм./, както и че е налице т.6 от ППВС №5/1978 г.
С оглед особеността на настоящия случай – наличието на две искови молби /от съпругата и насрещна искова молба от съпруга/ следва да бъде пояснено, че с оглед законодателното разрешение на въпроса производството следва да продължи само по исковата молба на съпруга, а продължаването му по исковата молба на съпругата е недопустимо.
Поради това неоснователни са оплакванията на частната жалбоподателка за поставянето й в неравностойно положение. Следва да отбележи, че производството не би продължило изобщо само в случай, че бракоразводния процес е започнал и се развил само при наличие на искова молба от съпругата Л. И.. При положение, че е налице и искова молба, макар и насрещна, от съпругът Ж. И., то при направеното искане за определяне вината на съпругата, е приложима разпоредбата на чл.327, ал.1, изречение първо, във връзка с ал.3 ГПК.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.3.2012 г. по гр.д.№11593/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-ри въззивен брачен състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба от Л. В. И. от 11.4.2011 г. срещу решение №ІІІ-80-11/02.3.2011 г. по гр.д.№5216/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 80 състав, с което е прекратен брака между Ж. Г. И. и Л. В. И. като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: