О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 02.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 509 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. Н. Б., А. Д. Н., Д. Н. Ж. и М. В. П. – първите двама от [населено място], а вторите двама от [населено място], чрез процесуалния им представител адв С. М., против определение № 209 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 386 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е върната касационната жалба на Б., Н., Ж. и П. против решение № 351 от 13 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 522 по описа на окръжния съд в Стара Загора за 2011 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е в противоречие със събраните по делото доказателства и при превратно и неправилно тълкуване на нормативните разпоредби; цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и в случая тя е 15660 лева съгласно приложената данъчна оценка, като така цената на иска е по-висока от 5000 лева; по чл. 55 ГПК (отм.) се регламентират правилата за определяне на държавната такса, но цената на иска и размерът на дължимата държавна такса са различни неща; иска се ревандикация на целия имот, а не на ? от него; съдът е следвало да се води от цената, посочена в данъчната оценка, а не от определяне на държавната такса.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение съставът на касационния съд приел, че от представеното в първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 15660 лева; цената на иска се определя по правилото на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.) и към датата на предявяване на иска се равнява на ? от сочената сума или на 3915 лева; въпросът за цената на иска не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК (отм.), поради което, след като не надвишава 5000 лева, обжалването на решението пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилни са доводите на състава на касационния съд за начина на определяне на цената на иска при действието на отменения ГПК. Законът сочи, че държавната такса се събира върху цената на иска, но и обяснява освен това как се определя цената на иска. Така в чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК (отм.), според точния прочит на текста, цената на иска по искове за собственост, какъвто е процесният, е в размер на ? от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – ? от пазарната цена на имота. Неправилен е доводът на частните жалбоподатели, че чрез соченото правило се определя държавната такса. Размерът на държавната такса се определя по приложимия за спора ред чрез Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани в съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Явно е, че цената на иска е в размер на ? от данъчната оценка на имота, както правилно е посочил касационният съд, поради което, съобразно размера на сумата, обжалваното въззивно решение не подлежи на контрол по реда на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 386 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: