О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
гр. София, 09.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 331 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. А., против определение № 2216 от 25 ноември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3803 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е обезсилено протоколно определение от 15 юни 2011 г., постановено по гр.д. № 347 по описа на окръжния съд в гр. Видин за 2009 г. за оставяне без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на наложени обезпечителни мерки – спиране на изпълнително дело и искането на частния жалбоподател за отмяна на наложени обезпечителни мерки, е оставена без разглеждане.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като апелативният съд е превишил обема на предоставените му от закона правомощия и е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като вместо да извърши инстанционна проверка, се е произнесъл като да е сезиран за пръв път с искане по чл. 402, ал. 1 ГПК; определението е и неправилно и необосновано, защото неправилно се приема, че жалбоподателят не е заинтересована страна, след като е страна във висящия процес, встъпила в производството; интересът на жалбоподателя е да защити правото си на своевременно предпочтително удовлетворения от ипотекираните имоти, а вписаната възбрана в полза на К. не накърнява интереса на жалбоподателя, защото ипотеката върху имотите в полза на жалбоподателя е вписана преди това; жалбоподателят търпи вреди от препятстването на изпълнението и именно за да защити правото си, е поискал отмяна на наложеното допълнително обезпечение. Приложено и е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, което не е било необходимо, предвид характера на обжалвания акт като такъв по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Ответникът К., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за недопустимост на жалбата, предвид липса на основания за допускането й до касационно обжалване (което, както беше пояснено, не е необходимо), както и за правилността на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема определението на първата инстанция за недопустимо, тъй като, независимо от допуснатото встъпване на частния жалбоподател като трето лице помагач на страната на ответника, той остава чуждо, трето по отношение на процесуалното обезпечително правоотношение лице; третото лице е подпомагаща, а не главна страна в процеса, а обезпечителното производство е относително самостоятелно и независимо от исковото; правомощието на третото лице да извършва всички съдопроизводствените действия с изключение на разпореждането с предмета на спора, следва да се тълкува като предоставяне на право да извършва всички действия, но само доколкото същите са насочени към охраняването на признатия му от законодателя интерес от встъпването, а действията му по обезпечаването на иска не са такива и на третото лице не следва да се признава правен интерес да се намесва в чуждото нему процесуално обезпечително правоотношение; заинтересована страна по смисъла на чл. 402, ал. 1 ГПК е страна във висящ процес, в случая самостоятелният обезпечителен такъв, чието право е накърнено от процесуалното действие и поради това е легитимирана да иска отмяната му; жалбоподателят няма самостоятелни права върху възбранените имоти по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД.
Частната жалба е неоснователна.
На първо място, неоснователно се твърди, че обжалваното определение е недопустимо, защото съдът бил излязъл извън пределите на предоставените му по закона правомощия като обезсилил определението на първоинстанционния съд. Правомощията на въззивния съд са определени в чл. 269 ГПК – въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта се произнася в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При разглеждането и решаването на частните жалби по силата на препращащото правило на чл. 278, ал. 4 ГПК се прилагат същите правила. Ето защо въззивният съд е бил длъжен служебно да се произнесе по допустимостта на обжалвания съдебен акт, а констатираната недопустимост е препятствала извършването на инстанционна проверка по правилността на определението.
При решаването на въпроса за това дали частният жалбоподател е от кръга на заинтересованите лица, които могат да въздействат върху обезпечителното правоотношение, следва да се имат предвид разпоредбите на специалния спрямо ГПК Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Относимите обстоятелства са следните:
Мотивираното искане на К. включва и искане за отнемане в полза на държавата на четири офиса, придобити от ответника по иска. По искане на комисията с определения от 10 септември 2010 г. и от 28 септември 2010 г. първоинстанционният съд наложил допълнителна обезпечителна мярка спиране на изпълнението на изпълнително дело по отношение на четирите офиса. С молба от 29 септември 2010 г. комисията посочила, че иска изменение на иска, като на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД се отнемат в полза на държавата направените погасителни вноски от И. Т. по кредит, обезпечен с ипотека върху офиси. Това изменение е допуснато от съда с протоколно определение от 29 септември 2010 г. С молба от 20 януари 2011 г. частният жалбоподател е поискал да се допусне встъпването му в процеса като помагач на ответника И. Т. поради качеството му на ипотекарен кредитор на Т., като с допълнителна молба от 23 март 2011 г. е пояснил, че няма самостоятелни права върху процесното имущество. С молба от 23 март 2011 г. комисията е заявила, че не поддържа иска за отнемане в полза на държавата на процесните офиси, а на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД се претендира отнемане само погасената част от изтеглен от Т. кредит, обезпечен с ипотека върху офисите. С протоколно определение от 23 март 2011 г. първоинстанционният съд е конституирал частния жалбоподател като помагач на страната на ответника Т.. На 7 април 2011 г. частният жалбоподател посочил с изрична молба, че с оглед оттеглянето на иска за отнемане в полза на държавата на процесните офиси, обезпечителните мерки по отношение на тях са неподходящи и е отпаднала обезпечителната нужда от спиране на изпълнителното дело.
Според ЗОПДИППД – чл. 24, ал. 2 и 3, искане за отмяна на наложени обезпечителни мерки по закона може да се прави само от трето лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото. Такова трето лице е само онова, което претендира, че е собственик на имота, след като трябва да представи доказателства за източниците на средствата, основанието за придобиването на имуществото и доказателства за това. Освен това законът сочи в чл. 29, че третите лица предявяват съответния иск по претенцията си за самостоятелни права върху имуществото – третото лице трябва да встъпи главно в процеса, за да предяви и спрямо двете страни претенцията си върху съответния обект на самостоятелното си право. В случая частният жалбоподател е встъпил в процеса в качеството си на помагач на ответник по иска, но не е осъществил главно встъпване. На следващо място, както изрично самият той сочи, не се претендират самостоятелни права върху процесните офиси, а чрез встъпването като помагач се цели охрана на интересите му по отношение на вземането по отпуснатия на ответника кредит, така и спрямо обезпечението по него. Ето защо следва да се приеме, че частният жалбоподател няма качеството на трето лице по смисъла на специалния закон, което да може да въздейства върху обезпечителното правоотношение, създадено в рамките на процеса по ЗОПДИППД, поради което обжалваното определение, като краен резултат, е правилно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 2216 от 25 ноември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3803 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: