3_2290/16.05.2009 г.
ЗМДТ, чл.54, ал.4
ЗМДТ, чл.58, ал.3
ЗМДТ, чл.59, ал.1
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 59, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси
Според изложеното в запитването на 08.04.2009 г. физическо лице с постоянен адрес в община Г.О. е закупило лек автомобил, модел Опел Астра, с година на производство 1995г. Предишният собственик е с постоянен адрес в гр. С. и е заплатил данъка върху превозното средство в приход на Община С. до края на 2009 г., като е ползвал 50 % намаление на данъка на основание чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Кой е компетентният орган съгласно закона, който удостоверява наличието на действащо катализаторно устройство, за да се ползва 50 на сто намаление на данъка върху превозните средства на основание чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ? Имат ли право служителите на Община Г.О. да откажат ползването на облекчение по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ, при условие, че това не е първата регистрация за движение в страната на превозното средство и за същия автомобил е ползвано облекчение на посоченото основание в продължение на 6 години?
2. Допустимо ли е фирмите, лицензирани от ДАИ да извършват годишни технически прегледи, да доказват наличие на действащо катализаторно устройство?
3. Имат ли законово основание служителите на Община Г.О. да извършват преизчисляване на данъка върху превозното средство за 2009 г. при условие, че той е заплатен за цялата година от стария собственик предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗМДТ, която гласи „При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година”?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ, обн. ДВ, бр.117 от 10 декември 1997 г., последни изменения ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/5005 г., посл. изм. ДВ, бр. 12/2009 г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
В чл. 59, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено съществено облекчение от 50 % при данъка за превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащо катализаторно устройство.
За прилагане на преференцията е необходимо на първо място да е подадена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил или друго превозно средство, в която да е отбелязано наличието на изискваните от закона характеристики.
В чл.54, ал.4 от ЗМДТ е регламентирана възможност, а не задължение за служителите на общинската администрация да изискват документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. Наличието на действащо катализаторно устройство е именно такова обстоятелство, имащо значение за данъчното облагане, което може да бъде установено след преглед и анализ на технически компетентни лица. Преценката в кои конкретно случаи да се изисква документ е на администриращия служител.
По втори въпрос:
По повод на въпроса относно компетентните организации, притежаващи акредитация за извършване на изследвания и анализи за установяване наличието на „действащи катализаторни устройства” при леки автомобили от ЦУ на НАП – София е изпратено официално запитване до Българска служба за акредитация. В отговор на това с писмо Изх. № 688 от 03.06.08 г. ИА „Българска служба за акредитация” информира, чеНаправление „Изпитвания” при „Технотест” АД – София, № на сертификата 41-ЛИ/17 от 12.03.08 г. с валидност до 31.03.2012 г., с адрес на управление и адрес на лабораторията – 1528, София, ул. „Поручик Неделчо Бонев” № 10, е акредитирано да извършва изпитване по основни показатели на системи и устройства за намаляване токсичността и димността на отработени газове, съгласно заповедта за акредитация.
По трети въпрос:
По силата на чл.58, ал.3 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на превозното
средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Разпоредбата е създадена в настоящата си редакция с приемането на ЗМДТ през 1997г. Целта е да се избегне двойно плащане на данъка за годината на прехвърляне на превозното средство.
В този си вид правилото не създава проблеми, когато прехвърлителят и приобретателят имат постоянни адреси, съответно седалища на управление, в една и съща община. Несъответствия се получават когато прехвърлителят и приобретателят имат постоянни адреси или седалища в различни общини, в който случай данъкът, платен от прехвърлителя, е постъпил в приход на общината по постоянния адрес на последния – обстоятелство, което влиза в противоречие с чл. 61 ЗМДТ, според който данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията.
Противоречието между тези два текста не формира мотиви срещу прилагането на чл.58, ал.3 от ЗМДТ, който е създаден като особено правило в интерес на данъчнозадълженото лице, още повече, че то не е претърпяло никакви изменения след съществените промени в закона, предоставящи правомощия на общинските съвети да определят размерите на местните данъци в установени от закона граници и др.
В този смисъл считаме, че ако приобретателят на превозно средство представи документ за платен от прехвърлителя данък до края на годината, няма основание от същия да се събират задължения за периода, за който данъкът е платен. В хипотезата, в която задължението на новия собственик за съответния период е по-голямо от платеното от прехвърлителя (данъкът в общината по постоянния адрес на приобретателя е по-висок), разликата следва да бъде платена от приобретателя.
‘