3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 811
София, 24.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 35/2012 година
Производство по реда на чл. 274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], подадена от процесуалния му представител адв.Б.Г. срещу определение № 4475 от 05.10.2011 г. по в.т.д.№ 2570/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна по реда на чл.240, ал.1 ГПК на неприсъствено решение № 294 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 12709/2009 г. на Варненския районен съд, ХІХ състав е върната като просрочена и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради необоснованост на констатациите на въззивния съд за подаване на молбата за отмяна след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 ГПК. Твърди, че доколкото не е получавал неприсъственото решение и правото му на защита в производството пред районния съд е нарушено, молбата за отмяна на решението следва да бъде разгледана по същество и уважена от сезирания съд.
Ответниците по частната жалба Х. Н. З. и К. И. З. не са изразили становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от частния жалбоподател молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на постановеното срещу него неприсъствено решение, окръжният съд е приел, че същата е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 240, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на определението е посочено, че на 07.02.2010 г. на [фирма] е изпратено съобщение на вписания в търговския регистър адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] от който същото е върнато в цялост с отразяване, че на него не е открито лице, на което да връчи съобщението, поради което е залепено уведомление на входната врата. Срокът за получаване на съобщението от канцеларията на съда изтекъл на 23.02.2010 г., от която дата неприсъственото решение се счита за редовно връчено, респ. започнал е да тече и едномесечният срок по чл.240, ал.1 ГПК. Молбата за отмяната му е подадена на 28.06.2010 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.249, ал.1 ГПК, от което е направен извод, че същата е процесуално недопустима. Вписаният на 19.03.2010 г. нов адрес на управление на дружеството в Търговския регистър е счетен за ирелевантен факт, тъй като то е било извършено след срока по чл.240, ал.1 ГПК.
Определение е правилно.
Доводът на жалбоподателя, че за начало на срока по чл.240, ал.1 ГПК следва да се счита датата на връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ е правно несъстоятелен. Както правилно е приел въззивният съд, връчването на неприсъственото решение е процесуална предпоставка, с която законът обвързва възникването на правото по чл. 240, ал. 1 ГПК и началото на едномесечния срок, в рамките на който засегнатата от последиците на решението страна може да иска отмяната му от въззивния съд на посочените в чл. 240, ал. 1 ГПК основания. Постановеното срещу частния жалбоподател неприсъствено решение е връчено надлежно по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на 23.02.2010 г., от която дата е започнал да тече едномесечният срок по чл. 240, ал. 1 ГПК за сезиране на въззивния съд с молба за отмяна на решението. Ирелевантни за допустимостта на молбата са твърденията на частния жалбоподател, че неприсъственото решение не е било връчено на търговския пълномощник, представлявал дружеството пред ищците. Връчването е извършено съобразно разпоредбата на чл. 50, ал.4 ГПК при спазване изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което обстоятелството, че за решението жалбоподателят е узнал от поканата на ЧСИ, не рефлектира върху началния момент на срока за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК. Без правно значение е и фактът дали заявената от него промяна в адреса на управление е вписана своевременно в Търговския регистър, като отделен е въпросът, че така наведеният довод е относим към производство по чл.65 ГПК, каквото обаче не е настоящето.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4475 от 05.10.2011 г. по в.т.д.№ 2570/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: