3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 827
София, 27.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 46/2012 година
Производство по чл. 274, ал. 2,изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. П. С. от [населено място] срещу определение № 574 от 12.07.2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение по ч.т.д. № 352/2011 г., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 3487 от 12.11.2011 г. по ч. т. д. № 1776/10 г. на Варненския окръжен съд. С последното е отменено разпореждане № 1726/19.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 458/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 259/19.01.2010 г., издадена по заявление на частния жалбоподател въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу [фирма] за сумата от 120 000 лева, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
В частната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответникът [фирма] изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалвания съдебен акт ВКС, ТК, второ отделение е прието, че частната касационна жалба на Д. П. С. е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на касационен контрол.
Обжалваното определение е правилно.
В съответствие със закона е направеният от предходния тричленен състав на ВКС, ТК, второ отделение извод, че въззивното определение не подлежи на касационен контрол, тъй като същото не попада в нито една от визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК хипотези. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производство или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само и единствено в случаите, че са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалваното въззивно определение е постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение, на основание чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на парично задължение, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК. Определението по допускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства“. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 574 от 12.07.2011 г. по ч.т.д.№ 352/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: