3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
гр. София, 05.10. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 25 септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 639 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Руари М.-гражданин на И. срещу определение от 17.04.2012 г. по т.д. №84982011 г. на ВКС, ІІ г.о. на ТК, с което е постановено спиране на производството по касационно обжалване на въззивното решение №155 /28.01.2011 г. на САС по т.д. 772/10 , с което съдът се е произнесъл по обективно съединените искове с правно сноване чл.55 ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на жалбоподателя в настоящото производство срещу [фирма] –София . Навеждат е оплаквания за материала езаконосъобразност.
Ответникът по частната жалба не изпраща отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че при служебна проверка на актуалното състояние на в търговския регистър на [фирма] –София, съдебният състав е констатирал, че с решение №108/18.01.2012 г. по т.д. 1249/2011 на СГС на основание чл.630 ал.1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на това дружество. С оглед това обстоятелство приложена е разпоредбата на чл.637 ал.1 от ТЗ и производството по делото е спряно.
В частната жалба се поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 637 ал.5 от ТЗ, която изключва спирането, когато спорните парични вземания са обезпечени с имущество на трети лица. Твърди се, че върху два апартамента, принадлежащи на длъжника [фирма] –София по реда на чл.389 ГПК е наложена възбрана като обезпечение на настоящите искове, но в последствие по силата на учреден апорт същите са придобити от трето за спора дружество: Мениджмънт Комплекс Е.. Частният жалбоподател прилага единствено заверени от страната копия от определение на съда по чл.389 от ГПК и обезпечителна заповед издадена въз основа на него и експертна оценка по акт №20100122175631/25.01.2010 г. на Агенцията по вписванията/А./ за да обоснове апортирането на имотите предмет на допуснатото обезпечение в капитала на друго дружество. Следва да се отбележи, че апортното право възниква от сложния фактически състав на чл.73 от ТЗ и подлежи на вписване в А., доказателства за което липсват по делото, а и не се намират на електронната страница на А.-Търговски регистър на името на [фирма]. Водим от изложеното, съдът намира, че липсват данни за твърдяните в жалбата обстоятелства , с оглед обосноваване на изпълнение на хипотезата на чл.637 ал.5 от ТЗ като изключваща спирането по чл.637 ал.1 от ТЗ
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2012 г. по т.д. №84982011 г. на ВКС, ІІ г.о. на ТК, с което е постановено спиране на производството по касационно обжалване на въззивното решение №155 /28.01.2011 г. на САС по т.д. 772/10 .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.