2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 741
гр. София, 31.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 616 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Е. М. Б. и Методи Б. В. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Я. З., против определение № 253 от 2 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 530 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е върната касационната жалба на Б. и В. против решение № 1499 от 1 март 2012 г., постановено по гр.д. № 13894 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като частните жалбоподатели са наясно с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, но в касационната жалба те са акцентирали на друго обстоятелство – предмет на делото е придаваемо по регулация място с площ от 80 кв.м., насрещната страна е пропуснала да уреди регулационните си отношения по реда на З. (отм.), както и по ЗУТ, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС е недопустим поради липса на правен интерес; независимо от многобройните възражения в тази насока, това възражение е оставено без внимание; въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол поради вероятността решението да е недопустимо.
Ответникът И. К. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 2 ГПК сочи доводи за нейната неоснователност.
С определението си касационният съд приема, че меродавна е цената на иска към момента на предявяването му, и цената в случая е под 5000 лева, което прави касационното обжалване недопустимо по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Установеният в закона критерий за допустимост на касационното обжалване за посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК граждански и търговски дела представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване. За нея администриращия съд е длъжен да следи служебно. Едва при наличие на решение по въззивно гражданско дело с цена на иска над 5000 лева, касационният съд може да пристъпи към разглеждане на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да приложи приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, разрешение, според което касационният съд може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, имащ значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното решение. В случая администриращия съд не е констатирал недопустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което правилно съставът на касационния съд при условията на иззета компетентност е върнал касационната жалба.
Ответникът В. иска присъждане на разноски, които са в размер на 100 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие и му се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 253 от 2 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 530 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
ОСЪЖДА Е. М. Б., ЕГН [ЕГН], и Методи Б. В., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на И. К. В. със съдебен адрес в [населено място], [улица], партер, офис 1 – адв. А. Д., сумата от 100,00 (сто) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: