О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София 31.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №619/2012 г.
Производството е образувано по частна жалба на „*** ****” Е., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат П. М., срещу определение №352 от 27.07.2012 г. по гр. дело №634/2012 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е върната касационната му жалба срещу решение №1913 от 12.12.2011 г. по гр. дело №1730/2011 г. на Софийския апелативен съд по три обективно съединени искове за по 5 000 лв.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него касационната му жалба относно обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е допустима, защото според §25 ПЗР ЗИД ГПК/обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а исковата молба е подадена на 15.03.2006 г. Освен това исковете са за суми, които надвишат 5 000 лв., защото трябва да се прибави и законната лихва, която се претендира.
Ответникът И. И. С., [населено място], не е заявил становище.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото цената на всеки от обективно съединените искове е до 5 000 лв. Претенцията за мораторна лихва в размер на законната лихва върху главниците от датата на непозволеното увреждане не е част от тяхната цена. Действието на процесуалноправните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, като породените правни последици се запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието и, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици. В § 25 ПЗР ЗИД ГПК/обн. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ е уредено разглеждането на заварените висящи производства по досегашния ред, което означава, че подадените касационни жалби /които поставят началото на касационното производство/ до 21.12.2010 г. – влизането в сила на новата ал. 2 на чл. 280 ГПК, подлежат на разглеждане по стария ред. На разглеждане по новия ред подлежат касационните жалби, подадени след тази дата. Без правно значение е какъв е бил редът за обжалване на въззивното решение към момента на предявяването на иска.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №352 от 27.07.2012 г. по гр. дело №634/2012 г. на Върховния касационен съд, IV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.