Определение №781 от 15.11.2012 по ч.пр. дело №714/714 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 781

София, 15.11.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №714/2012 година.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№27989/13.3.2012 г., подадена от Ц. Д. Ц. – председател на У. на фондация “Д. И.”, против разпореждане от 20.02.2012 г. по гр.д.№5124/2011 г. на Софийския градски съд, т.о., с което е върната частна касационна жалба срещу определение от 03.5.2011 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане от 19.3.2011 г. по гр.д.№726/2011 г. на СРС, за връщане на исковата молба.
За да върне частната касационна жалба въззивната инстанция е приела, че тя е подадена след изтичането на законния срок. Относно връчването на съобщението съдът е стигнал до извод, че същото е връчено на основание чл.41, ал.2 ГПК и след като частната касационна жалба е подадена на 06.02.2012 г.е налице съществено просрочие.
В частната жалба срещу атакуваното разпореждане се сочи, че същото е незаконосъобразно и се оспорва начинът на връчване на съобщението и отбелязването, извършено от призовкаря. Излагат се и други оплаквания по съществото на спора и процесуалните действия на първата инстанция. Моли се за уважаване на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че тя отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Разпореждането на Софийския градски съд е правилно.
Обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че частната касационна жалба е подадена след изтичането на законния срок. Този извод съответства на данните по делото. Соченото в частната жалба обстоятелство, че съобщенията, оформяни от съдебния призовкар, съставляват неистински документи не може да бъде установено в настоящото производство.
Надлежният съдебен ред за установяване подправка на документ или съставяне на документ с невярно съдържание е влязла в сила присъда на наказателния съд, с която е признато опорочаването на доказателствената сила на документа поради извършено документно престъпление. В случаите, когато при условията на чл.24 НПК, срещу извършителя на деянието не може да се открие наказателно преследване, престъпното обстоятелство следва да е установено в производство по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
Поради това единственият начин за доказване на твърдяното в частна жалба е посредством основанието по чл.303, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, за което обаче трябва по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на отбелязването в призовката/съобщението/.
Ето защо частната жалба е неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.02.2012 г. по гр.д.№5124/2011 г. на Софийския градски съд, т.о., с което е върната частна касационна жалба срещу определение от 03.5.2011 г. по същото дело, с което е потвърдено разпореждане от 19.3.2011 г. по гр.д.№726/2011 г. на СРС, за връщане на исковата молба.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top