3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 658 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 , пр.1 във вр. с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. М. Г. от [населено място] против разпореждане на Бургаския окръжен съд № 2421 от 16. 05.2012 год., по ч. гр. д. № 70/2011 год., с което на осн.чл.262, ал.2, ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК, поради неотстранена в срок нередовност, е върната частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател, с вх.№ 1595/01.02.1012 год., срещу определение на Бургаския окръжен съд № 141 от 18.01.2012 год., по ч.гр.д.№ 70/ 2011 год., потвърждаващо прекратителното определение на Бургаския районен съд от 09.12.2011 год., по гр.д.№ 9249/2011 год..
С частната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като конкретни правни съображения не се излагат.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, за което е предвидено двуинстанционно разглеждане, подлежащо за първи път на обжалване по реда на чл.274 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Бургаският окръжен съд е счел, че в определения законов срок, предоставен на настоящия частен жалбоподател за отстраняване нередовността на подадената от него частна касационна жалба вх.№1595/01.02.2012 год., дадените неколкократно от въззивния съд конкретни указания – с разпореждане от 12.03.2012 год., връчено лично на частния жалбоподател на 14.03.2012 год.; от 23.03.2012 год., връчено на 07.03.2012 год. на съпругата на същия; от 02.04.2012 год., връчено му по реда на чл.46, ал.2 ГПК, чрез неговата съпруга, от 20.01.2009 год., не са изпълнени, поради което е осъществен фактическият състав на чл.286, ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК и следва да се наложи въведената със същия процесуална санкция за страната.
Определението е правилно.
Освен цитираните по- горе разпореждания на БОС, редовно връчени на частния жалбоподател, с разпореждане от 19.04.2012 год., връчено на същия по реда на чл.46, ал.2 ГПК на 23.04.2012 год., въззивният съд, указвайки му законовата възможност за предоставяне на правна помощ, при определените от законодателя условия, фактически е предоставил на последния още една възможност да отстрани нередовността на подадената частна жалба, изразяваща се в липсата на изложение на основанията за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, които подробно му е указвал с всеки един от своите съдебни актове.
Следователно обстоятелството, че в рамките на определения едноседмичен законов срок, считано дори от последното отправено до частния жалбоподател разпореждане на БОС за оставяне на частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател с вх.№ 1595/ 01. 02.2012 год. без движение, последният не е отстранил констатираните от администриращия същата съд недостатъци и не е изпълнил подробните и надлежно съобщени му указания в тази насока, обуславя правилността на изградения от БОС правен извод, че в случая приложение намира предвидената от законодателя процесуална санкция по чл. 286, ал.1, т.2 ГПК, поради което разпореденото връщане на частната касационна жалба е процесуално законосъобразно.
В хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК законодателят е направил изрично препращане към задължителните предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК и това изключва наличието на правна възможност тяхната необходимост да бъде преценявана от съда.
Същевременно поради съществуващото различие между основанията за допускане на касационно обжалване, вкл. в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК и тези за касационно обжалване, наведените от страната оплаквания, които освен това не са правни, а фактически, не могат да бъдат обсъждани, преди да бъде допуснато самото касационно обжалване на постановеното прекратително въззивно определение на БОС, абсолютна процесуална предпоставка за което е наличието на елементите от фактическия състав на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК и всички останали доводи на частния жалбоподател в противна насока, като лишени от основание в процесуалния закон са правно несъстоятелни.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че защитата, която съдът е задължен и оправомощен да даде на твърдяното нарушено материално право, не е всеобхватна, а единствено и само в рамките на закона и то при спазване на формалните процесуални изисквания, въведени от законодателя за достъп до правосъдие.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Бургаския окръжен съд № 2421 от 16.05.2012 год., по ч. гр. д. № 70/ 2012 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: