3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1067
София, 27.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2012 год. година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 801 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Й. Д. Д., като правоприемник на починалия в хода на делото ищец ЕТ М. Й. Д., с фирма „М. Д.”, [населено място] против постановеното от Софийски апелативен съд определение от 04.06.2012 год., по гр.д.№ 2063/ 2012 год., с което е спряно производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.” г”ГПК/ отм./, при действието на която процесуална разпоредба се е развило въззивното производство.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, аналогично на установеното с чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Частният жалбоподател поддържа, че доколкото искането за спиране на производството по делото е направено от третото лице – помагач в процеса, което няма качеството на същинска страна, тъй като не защитава свои самостоятелни права и няма право да влияе върху процеса, то определението за спиране е процесуално недопустимо.
Оплакванията за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания въззивен съдебен акт са обосновани с липсата на мотиви относно наличието на предвидените в закона предпоставки за спиране на производството по делото, поради обуславящ разрешаването му преюдициален спор, както и с отсъствие на доказателства за предмета, страните и степента на висящност на обуславящата дело в съдържанието на исковата молба, на което въззивният съд се е позовал единствено.
Ответната по частната жалба страна [фирма], [населено място], трето лице – помагач в процеса, е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК, с който изразява несъгласието си с въведените от частния жалбоподател оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.гр.д.№ 2063/2012 год., образувано по подадени три въззивни жалби – от ответника ЗД [фирма], от третото лице- помагач [фирма] и от ищеца Й. Д. Д., всички срещу първоинстанционното решение на СГС № 971 от 15.02.2012 год., по гр.д. № 1172/2004 год., Софийският апелативен съд, позовавайки се на направено от третото лице помагач искане за спиране на производството по делото на осн. чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, приложим за делото и на служебно известното му обстоятелство, че с определение № 301 от 13.04.2012 год., по т.д.№ 1015/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 1246/2009 год., с предмет на спора процесното имуществото на конституираното трето лице – помагач [фирма], по предявен от наемателя на обекта иск за заплащане на застрахователно обезщетение за частичното му погиване срещу същия застраховател ЗД [фирма], е счел, че правилното решаване на същия е обусловено от решаване на спора по т.д.№ 1015/ 2010 год. висящо пред ВКС, тъй като в противен случай би могло да се присъди два пъти едно и също застрахователно обезщетение – на третото лице помагач и на ищеца.
Изложени са съображения, че доколкото претенцията за обезщетение на конституираното по настоящето дело трето лице – помагач е за сумата 51 500 лв., произтичащо от договор за имуществена застраховка на собственото му имущество, сключен от наемателката на наетия имот, е част от претенцията на настоящия ищец за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане и на неговото имущество, намирало се в наетия обект, то основанието по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./ за спиране на висящото пред въззивния съд дело е налице.
Определението е правилно.
Следва да бъдат споделени, като основани на доказателствата по делото и закона изводите на въззивната инстанция, че решаването на висящото пред ВКС т.д.№ 1015 /2010 год., по което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси на материалното право, свързани с легитимираното да получи застрахователното обезщетение по имуществена застраховка лице – собственика на застрахованото имущество или третото за това имущество лице, действало без пълномощно и дали в тази хипотеза следва да се счита, че третото, действало без пълномощно лице, е сключило застрахователен договор от свое име и за своя сметка, има обуславящо значение за изхода на спора относно претендираното от ищеца, като наемател на обекта застрахователно обезщетение.
Следователно приетата от въззивния съд връзка на преюдициалност между делата, според вложения от законодателя в чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.229, ал.1, т.4 ГПК смисъл, в случая е доказана, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийския апелативен съд определение от 04.06.2012 год., по в.гр.д.№ 2063/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: