2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 625
гр. София, 30.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 612/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В. И. Л. чрез адв. В.М. от САК е обжалвала определението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение № 218 от 01.06.2012 г. по ч. гр.д.№ 209/2012 г.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение, постановено от ВКС, което прегражда развитието на производството и е процесуално допустима на основание чл. 274 ал.2 изр.2 във връзка с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение се е произнесъл по частна жалба вх.№ 1172 от 01.02.2012г. , подадена от В. И. Л. срещу разпореждане от 04.01.2012г., с което са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по друга частна жалба вх.№37 от 03.01.2012 г. срещу определение за връщане на молба за отмяна.
Определението е постановено при спазване на процесуалните правила.
Разпореждането за внасяне на държавна такса , дължима за разглеждане на частна жалба, е по движение на делото, то нито го прегражда, нито в ГПК е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване. Разпоредбата на чл.274 ал.1 ГПК изрично посочва двете групи определения /съответно разпореждания/ които могат да се обжалват отделно от решенията и те не включват тези действия на съда, които той извършва в изпълнение на правомощията си да администрира жалбите , каквото е и указанието за дължимостта на държавна такса и нейният размер. Ето защо правилно е прието в обжалваното определение, че частната жалба е недопустима и не са налице основания за неговата отмяна.
Изложените доводи в пространната частна жалба , с която е сезиран настоящия състав, представляват оплаквания за неправилност на върнатата молба за отмяна, но те не са относими към правилността на обжалвания съдебен акт за връщане на частна жалба срещу разпореждане за внасяне на държавна такса. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че ВКС е следвало да провери дали са били налице предпоставките за издаване на разпореждането за внасяне на държавна такса т.е. дали таксата е била дължима, защото тази проверка на правилността на обжалвания съдебен акт предполага същият да е обжалваем. Тя следва да бъде направена при евентуалното връщане на частната жалба, ако съответният съдебен акт бъде обжалван.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение № 218 от 01.06.2012 г. по ч. гр.д.№ 209/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: