3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 609 от 2012 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр.София, 05.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 609 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби вх.№ 5391 от 30.05.2012 г. и вх.№ 10365 от 25.10.2012 г., подадени от З. Х. И., А. Е. К., Й. Х. Х. и Е. Е. Ш. срещу определение № 248 от 14.05.2012 г. по гр.д.№ 1291 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. за оставяне без разглеждане на подадена от тях касационна жалба на основание чл.280, ал.2 от ГПК и срещу определение № 341 от 19.07.2012 г. по същото дело за допълване на определението от 14.05.2012 г. в частта за разноските чрез осъждането на жалбоподателите да заплатят на ответника по жалбата разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебните актове и се моли същите да бъдат отменени.
Ответникът по частните жалби [фирма] не взема становище по тях.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частните жалби са подадени от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу актове на ВКС, които съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, чл.286, ал.2 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК подлежат на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба срещу определението от 14.05.2012 г. е неоснователна поради следното: С това определение ВКС, Четвърто г.о. е оставил подадената от жалбоподателите касационна жалба без разглеждане като недопустима на основание чл.280, ал.2 от ГПК- поради това, че цената на исковете, по които е постановено въззивното решение, е под 5 000 лв. Видно от исковата молба, по делото са били предявени два иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД: за опразване на отдаден под наем имот и за заплащане на наем за периода от 01.10.2004 г. до 17.09.2009 г. в размер на 3574 лв. Съгласно чл.69, ал.1, т.5 и т.1 от ГПК, цената на първия от тези искове е наемът за 1 година /в случая при уговорен в наемния договор месечен наем от 60 лв. това са 720 лв./, а цената на втория от исковете е 3 574 лв. Тоест, и двата иска са с цена под 5 000 лв., поради което съгласно чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Следователно определението на ВКС за връщане на касационната жалба срещу това въззивно решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК е правилно.
Втората частна жалба също е неоснователна: С нея се обжалва определението на ВКС от 19.07.2012 г. за допълване на първото определение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата в размер на 500 лв. С оглед изхода на делото /оставяне на касационната жалба без разглеждане/ и на основание чл.78 от ГПК ответникът по жалбата е имал право на направените разноски за един адвокат по делото пред ВКС, които разноски видно от договора за правна защита и съдействие от 22.08.2012 г. са 500 лв. Именно толкова и са му били присъдени с обжалваното определение от 19.07.2012 г. Не отговаря на истината, че горепосоченото определение било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателката З. И. не била уведомена за молбата на [фирма] по чл.248 от ГПК, както изисква чл.248, ал.2 от ГПК и поради това не могла да й отговори в срок. Видно от съобщение от 28.06.2012 г., на тази дата З. И. лично е получила препис от молбата по чл.248 от ГПК. Обстоятелството, че това е станало на друг адрес, а не на адреса на която до този момент тя е била призовавана, не означава, че тя не е била уведомена за постъпилата молба по чл.248 от ГПК при положение, че не оспорва факта на получаване на преписа от молбата, отразен в съобщението, получено от нея на 28.06.2012 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 от 14.05.2012 г. по гр.д.№ 1291 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. и определение № 341 от 19.07.2012 г. по същото дело за допълване на определението от 14.05.2012 г. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.