3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
София, 12.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 329/2012 година
Производство по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. И. П. от [населено място], Област Софийска срещу определение № 57 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 983/2011 г. на Софийски окръжен съд.
С частната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му.
Ответната страна [фирма] не е изразила становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното въззивно определение е оставена без разглеждане молбата на настоящата жалбоподателка за отмяна на заповед № 223 от 18.01.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, обоснована с твърденията, че поради неизпълнение на установените процедурни правила за надлежното й връчване е била лишена в законоустановения срок от правото да я оспори, като подаде възражение по реда на чл.414 във вр. с чл.419 ГПК.
В съобразителната част на определението е посочено, че от молбата, с която е сезиран, съдът не може да направи извод, че в нея се съдържа възражение, с което се оспорва вземането. Самата липса на възражение като процесуална предпоставка за допускане на производство по чл.423 ГПК е счетена като пречка за произнасяне по същество относно наличието на предпоставките по т.1 – 4 на ал.1, нито по исканията, обусловени от приемането на възражението. Освен на изложеното въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена от ЧСИ на 12.09.2011 г. по местоработата на молителката. Посочено е, че молбата й от 21.09.2011 г. е подадена в законоустановения двуседмичен срок за подаване на възражение и за обжалване на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, от което е направен извод, че липсва още една процесуална предпоставка по чл.423 ГПК, а именно пропуснат срок за оспорване на вземането. В заключение е прието, че образуваното пред него производство е недопустимо, тъй като съдът не е сезиран с възражение, с което се оспорва вземането и което е процесуална предпоставка за започване на проверка по същество на предпоставките, предвидени в чл.423, ал.1, т.1 – 4 ГПК като извънреден способ за защита на длъжника (или по искане на молителя), както и за служебно произнасяне на основание чл.423, ал.3, изр. посл. ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни. Изложените в нея твърдения, че заповедта за изпълнение вместо на домашния й адрес в [населено място], в нарушение на закона е била връчена на адреса й по месторабота са неотносими към правилността на обжалваното определение. Освен че връчването по месторабота изрично е регламентирано с разпоредбата на чл.49 ГПК, изводът за недопустимост на производството по чл.423 ГПК е обоснован както с липсата на въведено с молбата възражение, с което се оспорва вземането, но и на отсъствието на пропуснат срок за подаване на възражение. Значението им на процесуална предпоставка за образуване на производство по чл.423 ГПК, което им е придал въззивния съд изцяло е съобразено със закона, което налага постановеното от него определение да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 57 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д. № 983/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: