2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1116
София, 12.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 420/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 пр.1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище [населено място] против определение № 299 от 24.02.2012 г. по ч.т.д.№ 164/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, трети търговски състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против определение от 14.12.2011 г. по т.д.№ 676/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е оставена без уважение молбата на [фирма] за отмяна на определението от 14.11.2011 г., с което на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ съдът по несъстоятелността е конституирал кредитора Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната страна (П.).
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради липса на материалноправна легитимация на конституираната страна като кредитор на [фирма], отричайки търговския характер на сделката, от която произтича вземането на присъединилия се кредитор. Представя изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото предметът на настоящото производство не предпоставя.
Ответната страна Национална агенция по приходите оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. страни не са взели становище по частната жалба.
Ответникът П. не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Определенията на съда по несъстоятелност, постановени на основание чл. 629, ал. 4 ТЗ, не притежават характеристиката на такива, препятстващи развитието на производството по подадената молба с правно основание чл. 625 ТЗ, нито обжалваемостта им е изрично предвидена от закона. Следователно не е налице никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, допускаща инстанционен контрол на същите, самостоятелно от контрола който би бил проведен, вкл. по предпоставките относно материалната легитимация на присъединените кредитори, при обжалване на съдебното решение по спора.
Разпоредбата на чл. 613а ал. 1 ТЗ очертава кръга на подлежащите на обжалване по общия ред на ГПК определения в производството по несъстоятелност, отграничавайки ги от останалите, които съгласно ал. 3 на същата разпоредба подлежат на двуинстанционен такъв (пред съответния апелативен съд), без да променя общите предпоставки на гражданския процес за обжалваемостта им, визирани в чл. 274, ал. 1 ГПК в който смисъл чл. 613а ал. 3 ТЗ изрично сочи приложимост на “ съответния ред от ГПК „. Такъв в случая не е предвиден за определението за присъединяване на кредитор в производството по несъстоятелност, което налага да се споделят изводите на въззивния съд за недопустимост на подадената срещу него частна жалба и като краен резултат да се потвърди съдебния му акт, с който тя е оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 299 от 24.02.2012 г. по ч.т.д.№ 164/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: